О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1159
София,20.08. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 341 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. „ Н. Й. В. ”, с. Б., община С. против въззивно решение № 479/29.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 526/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приподписана е от адв. Ж.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна е отговорила по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Девенски районен съд, е уважил исковете на Н. С. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В касационната жалба работодателят бланкетно е заявил,че решението на окръжния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че е налице реално намаляване обема на работа и е описал действията си по извършен от него подбор.
В молба-допълнение обосновава допускането на касационното обжалване с чл. 280, ал. 1, т. 2 т. 3 ГПК, но не формулира въпроса, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
От представените съдебни актове – Р-810-92-ІІІ ГО ВС и Р-982-95-ІІІ ГО ВС би могло да се извлекат материалноправните въпроси, които според касатора налагат допускането на касационното обжалване – кога е задължителен подбора по чл. 329 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение; намаляването обема на работа свързано ли е със съкращаване на длъжностите и начините, по които това може да стане.
По първият материално-правен въпрос въззивнят съд изобщо не се е произнасял. Заповедта за уволнение е приета за незаконна поради липсата на взето по надлежен ред и от компетентния орган решение ред за намаляване на персонала.
Вторият от въпросите също се явява без значение за крайния резултат – въззивният съд не е приел, че за намаляване на обема на работата може да се говори само, когато има влязло в сила щатно разписание за намаляване на броя на длъжностите. Както настоящият състав вече посочи, окръжният съд се е мотивирал с липсата на акт от компетентния орган.
В заключение, не са поставени въпроси, чието разрешаване да обуслови допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО касационно обжалване въззивно решение № 479/29.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 526/2008 г. по жалба на от С. „ Н. Й. В. ”, с. Б., община С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: