О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№63
София, 15.01 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1479 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Г. М. чрез адв. М адв. Невена Ж. – В. против решение № 443/16.01.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 1119/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 285 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, е отхвърлен иска на И. Г. М. против М. Г. Ч. за обявяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 160/1994 г., като симулативен. Отхвърлен е и евентуално предявеният иск за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение от приобретателя.
Съдът е приел за установено, че Г. М. Ч. и М. М. Ч. са прехвърливи през 1994 г. на дъщеря си М. Г. Ч. свой собствен апартамент срещу задължение за издръжка и гледане от приобретателя – лично или чрез трети лица. Георги Ч. е починал на 04.09.1998 г., а М. Ч. – през септември 2004 г.
Ищецът, сега касатор И. Г. М. е техен син и брат на ответника М.
Съдът е развил съображения, че договорът от 1994 г. не е симулативен – прикриващ дарение. Сделката е валидна и по нея праводателите са прехвърлили свой имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е приел, също така, че е налице пълно и цялостно изпълнение по договора, като приобретателят М. Ч. след сключването му системно е пребивавала при родителите си и е полагала е ежедневно грижи по подържането на дома и личната хигиена, осигуряването на храна и издръжка, по лечение и помощ; поддържала е сърдечни отношения, каквито са между членовете на едно семейство. Съдът, като е обсъдил гласните и писмени доказателства е стигнал до извод, че ответникът по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД М. Ч. е престирала изпълнение във вид, обем и качество, съобразно постигнатата договореност.
Касаторът е направил пространно теоретично изложение какви са задълженията на приобретателите по един договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, но не е формулирал ясно въпросите, които според него, във връзка с касационните му оплаквания, обуславят допускане на касационното обжалване, нито конкретната хипотеза по чл. 280, ал. 1 ГПК, на която се основава. Съставът намира, че това е т. 2 от цитирания текст, доколкото се сочат съдебни решения на състави на Върховния касационен съд постановени при действието на ГПК от 1952 г. и ТР 30-1981-ОСГК ВС
Ако основните правни въпроси са тези, подчертани с цветен маркер по приложените Р-216-1996-ІІ ГО ВС, Р-592-1996-ІІ ГО ВС Р-653-2002-ІІ ГО ВКС, Р-209-2005-ІІ ГО ВКС, Р- 1024-1997-ІІ ГО ВКС, Р-1-2004-ІІ ГО ВКС и ТР 30-1981-ОСГК, то те са следните: изпълнението на задължението за издръжка може ли да се престира от трето лице; чия е тежестта да докаже изпълнението по договора за даване на издръжка и гледане; характера на договора изисква ли системно и непрекъснато изпълнение, може ли да се дели на периоди; точното изпълнение изисква ли престиране на грижи, съответни на нуждите на прехвърлителя и може ли да има такова, ако приобретателя през деня е на работа, а прехвърлителят поради болест се нужда е от системно и отговорно обслужване ежечасно; когато задълженията по издръжката и грижите са поети към повече от едно лице, изпълнението на длъжниците изисква ли престиране и на двамата кредитори; когато е налице значително неизпълнение, законът и морала изискват ли разваляне на сделката.
Нито един от тях няма отношение към предпочитания от обективно съединените в евентуалност искове – по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, съответно към решението, постановено по него и поради това няма никакви основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в тази му част.
Относно иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД:
Една част от изведените по-горе въпроси не са обсъждани от въззивния съд, нито са обусловили неговото съдебно решение, така, че няма как да послужат като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси касаят възможността издръжката и гледането да се дават чрез трето лице, за нуждите на прехвърлител, който поради болест не може сам да се обслужва, за изпълнението, предприето само по отношение на един от двамата прехвърлители и за последиците при значително неизпълнение на договорните задължения.
Другите повдигнати въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика. Съдът е приел точно изпълнение на задълженията по договора от М. Ч. именно поради това, че е задоволявала системно, трайно и пълно нуждите на прехвърлителите. Не е прието, че е имало период от време, в който да не са престирани грижи и издръжка. Процесуално-правният въпрос за тежестта на доказване въззивният съд е разпределил според материалния закон и то не е в противоречие с цитираната съдебна практика – приобретателят е този, който следва да установи изпълнението по алеаторния договор. Преценката на доказателствата, както и фактическите заключения са изведени при спазване последиците от така разпределената тежест на доказване.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационната жалба на И. Г. М. на решение № 443/16.01.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 1119/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: