О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№522
София, 23.09. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: С. Ц.
АЛБЕНА Б.
като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч.гр. дело № 380 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Л. Т. А. и Й. С. А. чрез адв. Д. А. срещу определение № 812/17.03.2010 г. на П.ския окръжен съд, десети граждански състав по ч.гр.д. № 439/2010 г.
С него, като е потвърден акт на П.ския районен съд, Х. състав, производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът С. П. Д. чрез адв. В. Д. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на частната жалба. Моли за присъждане ан разноски за инстанцията.
Представено е приложение с основания по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките, предвидени в закона за допускане на касационното обжалване.
Л. и Й. А., като трети лица на изпълнението са предявили отрицателен установителен иск за собственост против кредитора и взискателя относно дворно място, ведно с къща, което ищците владеят.
Сезираният районен съд е изложил съображения за същността на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, както и, че третите лица имат правен интерес от защита по този ред, само ако вещта, предмет на изпълнението не е в тяхната фактическа власт. В противен случай разполагат с правата по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Въззивният П.ски окръжен съд е потвърдил това определение.
Поставените от касатора въпроси са дали владението на имота от третото на изпълнението лице е пречка за търсене не защита по чл. 440 ГПК и съответно правомощията по чл. 435, ал. 4 ГПК изключват ли правото на иск по чл. 440 ГПК. Поддържа се, че разрешението в обжалваното определение противоречи на Р-378-2009-І ГО ВКС по гр.д. № 214/2008 г., Р-2062-1959-І ГО ВС по гр.д. № 1774/1959 г. О-394-2008-ІV ГО ВКС по ч.гр.д. № 1602/2008 г., О-185-2009-ІV ГО ВКС по ч.гр.д. № 56/2009 г.
Съставът на Върховния касационен съд приема, че въпросите са от значение за постановения резултат, но на тях е отговорено по реда на чл. 291 ГПК с О-214-2009-І ГО ВКС по ч.гр.д. № 187/2009 г. и разрешението на първоинстанционния съд, потвърдено от въззивната инстанция, не му противоречи.
Третото лице, което се намира в имот, обект на изпълнение може да обжалва действията на съдия-изпълнителя – чл. 435, ал. 4 ГПК /чл. 332, ал. 2 ГПК, отм./ и по този начин да се защити срещу изпълнението. При положение, че претендира сам да е собственик, този вещен спор може да разреши чрез с други правни способи, но не и с отрицателния установителен иск срещу страните в изпълнителния процес по чл. 440, ал. 1 ГПК. Той е уреден за невладеещто трето лице, чийто права /не само на собственост/ са засегнати от изпълнението и при уважаването му изпълнителното производство се прекратява.
Приложените от касатора съдебни актове също не сочат на противоречива съдебна практика. Касаторът избирателно е цитирал самостоятелни пасажи от съдебните решения, с които не съвсем коректно е подкрепил изложението си.
Р-378-2009-І ГО ВКС не разглежда въпроса дали за допустимостта на иска по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./, аналогичен на чл. 440 ГПК от 2007 г., ищецът следва да е бил във владение на недвижимия имот към датата на възбраната, съответно на предявяване на иска, решението по което се изпълнява. Освен това, по това дело е предявен и разгледани не само отрицателен установителен иск по чл. 336, ал. 1 ГПК, но още и положителен установителен иск за собственост за идеални части от недвижим имот.
В Р-2062-1959-І ГО ВС е изяснено, че ищците по иск с правно основание по чл. 336, ал. 1 ГПК могат да основават на различни права, засегнати от изпълнението, не непременно на собственост върху вещта, обект на изпълнението.
В О-394-2008-ІV ГО ВКС във връзка с искане да се допусне обезпечение на иска, се е произнесъл, че при положителният установителен иск за собственост е без значение дали ищецът владее или не спорната вещ. Би липсвало правен интерес от предявяването му само, ако ответникът поиска упражнява фактическа власт, което определя ревандикацията като по-ефективен способ за защита.
С О-185-2009-ІV ГО ВКС и Р-2231-1968-І ГО ВС е изяснено, че решението, постановено по чл. 332 ГПК /отм./ не формира сила на присъдено нещо относно собствеността върху имуществото, предмет на изпълнението, поради което отхвърляне на жалба по чл. 332, ал. 2 ГПК /отм./ не е пречка по чл. 244 ГПК /отм./ за предявяване на иск за собственост, включително и по ч. 336, ал. 1 ГПК /отм./, нито е основание за отхвърлянето му.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите следва да заплатят на насрещната страна сторените в инстанцията съдебно-деловодни разноски – 375 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 812/17.03.2010 г. на П.ския окръжен съд, десети граждански състав по ч.гр.д. № 439/2010 г.
ОСЪЖДА Л. Т. А. и Й. С. А., двамата от гр. П. да заплатят на С. П. Д. от гр. П. 375 /триста седемдесет и пет/ лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: