О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№387
София, 06.04. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1926 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. К. К. чрез адв. К против решение от 07.10.2009 г., постановено от Кюстендилски окръжен съд по въззивно гр.д. № 448/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Ц. д. г. № 3, Дупница, представлявана от директора З. В. А. чрез адв. М е отговорила, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Кюстендилският окръжен съд, като е потвърдил решението на Районен съд – Дупница е отхвърлил всички претенции.
Касаторът не е формулирал правните въпроси, по който въззивният съд, произнасяйки се в обжалваното решение, е достигнал до постановения резултат.
Изложил е касационните си оплаквания по чл. 281 ГПК и е обосновал допускане на касационното обжалване с това, че ”въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Постановено е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК/, както и в противоречие с практиката на съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/”.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е ясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде ясно и точно посочен в изложението, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая, както съставът вече посочи, въпроси не са формулирани. Съставът не може да извърши и проверка относно наличието на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по представените към изложението съдебни актове.
Освен това, въззивният съд е изложил самостоятелни фактически и правни изводи в мотивите на обжалвания съдебен акт.становено е, че работодателят е извършил предварителен подбор преди уволнението на К. по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като съдът е достигнал до извода, че той е извършен според критериите по чл. 329 КТ. Ето защо, не е ясно какво има предвид касатора с твърдението, че обжалваното решение противоречи на Р-1931-2006-ІІІ ГО ВКС.
Другите съдебни актове са на първоинстанционния Дупнишки районен съд и оставилите ги в сила решения на Кюстендилския окръжен съд. Няма доказателства, че въззивните решения са влезли в сила, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а от друга страна идентичното между спора, предмет на настоящото дело и по приложените съдебни решения е, че са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1. т. 2 и т. 3 КТ и, че по всички тях за законосъобразността на заповедта за уволнение се е изхождало и от законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ. Фактите са различни, както и основанието за уволнение. Липсата на конкретни въпроси е пречка да се установи евентуална идентичност при разглеждане на определени правни проблеми, съответно различното им разрешаване.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от 07.10.2009 г., постановено от Кюстендилски окръжен съд по въззивно гр.д. № 448/2009 г.
ОСЪДЖА Т. К. К. да заплати на Ц. д. г. № 3, Дупница, представлявана от директора З. В. А. сумата в размер на 150 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: