О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№384
София, 06.04. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1419 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 3*:29.12.2008 г., подадена от И. О. О. чрез адв. З против решение на Софийски окръжен съд, постановено на 07.11.2008 г. по въззивно гр.д. № 671/2008 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
„К” АД, гр. С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но не е представил доказателства за такива в инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, от. 2 и т. 3 КТ.
Окръжният съд, като е потвърдил решението на първата инстанция е отхвърлил претенциите.
Касаторът е изложил бланкетно оплакванията си по чл. 281 ГПК – твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени норми. Няма обосновка.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани правни въпроси, които принципно имат отношение към разгледания спор от въззивния съд. Не е изяснено какво налага разглеждането им от Върховния касационен съд, поради което и допускането на касационното обжалване.
Касаторът най-общо и без обосновка за връзка с конкретното въззивно решение е посочил, че поставените въпроси са „решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата, имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото”.
Това изложение по съществото си е възпроизвеждане на хипотезите за допускане на касационно обжалване, уредени в закона, но не обосновава защо касационната жалба на И. О. следва да бъде разгледана.
Не е ясно каква задължителна практика на Върховния касационен съд има предвид касатора, не са посочени и представени доказателства за съдебни актове, в които повдигнатите въпроси са разрешавани противоречиво. Няма и обосновка евентуално за това, че разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по непълен, неясен или противоречив закон, съответно за осъвременяването й предвид настъпили законодателни и обществени промени.
Липсата на обосновка за значението на повдигнатите въпроси към конкретния спор, както и за наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК има като резултат недопускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение на Софийски окръжен съд, постановено на 07.11.2008 г. по въззивно гр.д. № 671/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: