О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№41
София, 26.01.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5092 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Т. С. против решение № 1188/14.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1415/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Н. Р. е подала в срок отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като излага съображения за неоснователност на жалбата.
Изпълнени са и изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът е представил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, но основна част от доводите му за допускане на касационното обжалване, са развити в касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид всички тях, намира следното:
С влязло в сила решение № 66/26.07.2007 г. на Карловския районен съд по гр.д. № 261/2007 г., на осн. чл. 100 СК е прекратен брака между Н. Т. С. и Н. Р. С., като е одобрено постигнатото от тях споразумение родителските права по отношение на роденото от брака дете Т/на 5 години/ да се предоставят на бащата, а на майката да се определи режим на лични отношения.
Майката Н. С. е подала молба за промяна на мерките по чл. 106, ал. 5 СК, като се позовава на промяна в обстоятелствата след влизане в сила на горното решение.
С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Карловски районен съд, е изменил мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето Т. , като е предоставил упражняването им на майката, на бащата е определен режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 с приспиване до неделя – 17.00 ч., като и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. От дължимата месечна издръжка, на бащата е определено да плаща по 50 лв.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се позовава касатора, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в касационната жалба въпрос: следва ли да има промяна в обстоятелствата след решенето по чл. 106, ал. 1 СК, за да се допусне изменение на мерките относно упражняването на родителските права, е от принципно значение за приложението на чл. 106, ал. 5 СК, като е съществен за резултата по конкретното дело.
Разрешението му, обаче, не е в противоречие с ПП № 1/1974 г. ВС РБ, защото въззивният съд изрично е изложил съображения, че подобна промяна има и тя се изразява в създаване на пречки от бащата за контакти между детето и майката и преди всичко в емоционалното състояние на детето, което страда от раздялата с майката и това се отразява негативно върху психиката му и неговото развитие.
В тази връзка няма и противоречие между приложената съдебна практика на Върховния касационен съд и възприетото от въззивния съд, че промяната, която визира чл. 106, ал. 5 СК, следва да се изразява във влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето и съответното подобряване на условията при другия родител, като под условия се разбират не само жилищните и битови такива. И този материално-правен въпрос е съществен за спора, но съдът е приел наличието на точно такава промяна в обстоятелствата. Друг е въпросът, че касаторът не е съгласен с фактическите и правни заключения на въззивната инстанция.
Процесуалноправният въпрос – обсъждане на всички доказателства, излагане на мотиви защо се кредитират едни свидетелски показания за сметка на други, е принципно важен за правоприлагането, но не е съществен в случая. В изложението няма аргументи, а и от съдържането на касационната жалба, не може да се изясни кои относими и допустими доказателства и доказателствени средства съдът не е обсъдил, съответно кои свидетелски показания е игнорирал. Ето защо, не може да се извърши и преценка дали те са от съществено значение за извода на съда за промяна в обстоятелствата,попадаща в хипотезата на чл. 106, ал. 5 СК.
От друга страна, касаторът е преди всичко несъгласен с приетото от окръжния съд, че създава пречки за осъществяване на срещите между майката и детето. Дори в тази част изводът на въззивната инстанция да е необоснован, това не може да доведе до промяна в крайния резултат по делото, който се основава преди всичко на измененията в емоционалното състояние на детето и съществуващия риск за развитието му.
Не налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Процесуално-правният въпрос за правото на съда служебно да променя мерките за упражняване на родителските права и на обстоятелства, които не са посочени като основание на молбата по чл. 106, ал. 5 СК, е съществен, но той не се нуждае от тълкуване. Нормата е ясна, като разрешението на въззивния съд също не налага това с оглед точното й приложение: съдът има и сам да инициира производство за промяна на родителските права и мерките, свързани с упражняването им. Върховният касационен съд в своите решения, включително и актове на нормативно тълкуване /постановления и тълкувателни решения/, многократно е разяснявал, че в този случай съдът изхожда от интереса на детето, като не е обвързан от становищата и исканията на родителите; събира и сам доказателства за всички релевантни за благополучието на детето обстоятелства.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Н. Т. С. против решение № 1188/14.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1415/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: