О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
София,25.01.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1457 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. Д. Д. чрез адв. К против решение № 3899/2006 г. на Софийски градски съд в частта му, с която иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД по договор от 05.04.2001 г. е уважен за сумата от 7397, лв., ведно с лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба и разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Излагат се съображения за неправилност.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение, като е отменено частично това на първата инстанция, К. Д. е осъдена да заплати на М. Б. сумата от 7397,53 лв. Тя е наследствения дял от 2/3 на К. Д. от дълга на наследодателя й П. Б. Последният получил в заем на 05.04.2001 г. от М. Б. 5000 щатски долара. Съдът е приел, че договорът е валиден, като заемополучателят се е задължил да върне заема до края на 2001 г. в същата валута – щатски долари. Въззивната инстанция, като се е позовала на ТР № 2/1997 ОСГК ВКС и изложила съображения, че няма пречка задължението да бъде търсено и присъдено в лева. Левовата равностойност към датата на падежа на дълга – 31.12.2001 г. е определена на 11096,30 по фиксинга на БНБ.
Решението е подписано с особено мнение от старшия член на съдебния състав. Изложение са съображения, че ТР 2/1997 г. не е приложимо в случая, защото заемните правоотношения по спора са възникнали по време след отмяната на чл. 10, ал. 1 ЗЗД и на забраната за договаряне във валута по ЗСВЦВК. Според изразеното мнение, в случая ищецът може да претендира връщане на заема в уговорената валута – щатски долари, поради което и иска за присъждане на левова равностойност се явява изцяло неоснователен.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Поставен е въпроса за приложимостта на ТР № 2/1997 г. ОСКГ ВКС за договорни отношения възникнали след 24.09.1999 г. /отмяната на чл. 10, ал. 1 ЗЗД/ и съответно съдът може ли да присъди изпълнение на задължението във валута, различна от валидно уговорената по облигационното задължение.
Различното разрешение на проблема от първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело не сочи на противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК.
Налице е, обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение по гр.д. № 3899/2006 г. на Софийски градски съд в частта му, с която иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД по договор от 05.04.2001 г. е уважен за сумата от 7397, лв., ведно с лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба и разноски.
УКАЗВА на касатора К. Д. Д. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 147,95 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок,насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на……………2010 г. от 09.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: