О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1162
София,21.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 783 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. С. А. против решение № 209/17.12.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 440/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като ответникът по касация П. на Р. Б. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е дал подробни указания до страната и повторно до представляващия го адвокат А за съдържанието на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На 09.02.2009 г. адв. К е депозирала молба, която по съдържание е касационна жалба с оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон.
Въззивният съд е дал нов 14-дневен срок на адвоката да съобрази изложението с дадените от съда указания в разпореждането му от 26.01.2009 г., което не е сторено.
От съдържанието на Молбата – „изложение” може да се приеме, че касаторът се обосновава на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, доколкото твърди допуснато противоречие с ТР № 3/2004 ОСГК ВКС.
Не е определил, обаче материално-правният или процесуално-правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд не според указаното в ТР 3/2004 г. и, който обуславя допускането на касационното обжалване.
Ако това е коя е приложимата материално-правна норма при търсене на обезщетение от причинени вреди по повод наложена мярка „задържане под стража” по повдигнато обвинение по наказателно производство, което впоследствие е прекратено, то въззивният съд се е произнесъл в съответствие с разясненията по ТР 3/2004 г. Правилно е квалифицирал претенциите по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ и е оставил в сила първоинстанцинното решение, с което обективно съединените искове са подведени под горната правна норма. Освен това, въззивният съд е разгледал претенциите, така както са заявени от ищеца като изобщо не се е занимавал с въпроса дали наложената мярка е „законна” или не, нито дали е отменяна, а е приел, че за налагането й се дължи обезщетение, щом е по повод на наказателно производство, което е прекратено. Основното съображение за отхвърляне на исковете е, че съдът е приел изключителна вина на ищеца.
Въпросът дали държавата отговаря по специалния закон за вреди, които са причинени по изключителна вина на пострадалия е от значение за резултата по спора, но той е разрешен според разясненията по т. 3 ТР 3/2004 г ОСГК ВКС.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от А. С. А. против решение № 209/17.12.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 440/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: