О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1163
София,24.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 762 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба , подадена от П. на Република България чрез прокурор Ж. В. Н. от А. п. – Велико Т. срещу въззивно решение № 8/26.01.2009 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 720/2008 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните и Н. В. Р. чрез адв. Й е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за липсата на основания да се допусне касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е осъдил П. на Република България да заплати на Ж. В. Н. обезщетение по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ в размер на 8 000 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за необоснованост и противоречие с материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне размера на обезщетението.
Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на обезщетение в „по-нисък размер”, който касаторът не е определил.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се е обосновал с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, защото се „касае за произнасяне по съществен материално-правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото”.
След проведена процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК е представил допълнение, в което е изложил съображения, че не следва да сочи материално-правен или процесуално-правен въпрос, а такъв е този, с който се цели уеднаквяване на практиката на съдилищата по принципни въпроси, свързани с приложението на материалния и процесуалния закон и ще води до аналогично приложение на материалния и процесуалния закон по отношение на аналогични правни спорове. Касаторът е посочил, че съдът и сам може да си го извлече от съдържанието на касационната жалба, а щом въззивният съд се е произнесъл по него, той е съществен.
Приложени са копия от решения на ВКС.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и по процедура, в която въпросите за основателността на касационното обжалване не се обсъждат.
Условията предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общото условие е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване, както и изискването то да се обуславя от разрешаването на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с което значи, че не е необходимо същият въпрос да има и принципно значение за правоприлагането.
Процедурата на касационното обжалване включва едно предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора.
Това налага той да е изяснен в изложението.
В случая той не е формулиран от касатора.
Несъразмерността на обезщетението с вредата като резултат, може да се дължи на разрешения на въззивния съд по различни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси.
Доколкото се прави оплакване, че съдът не бил взел предвид характера на обвинението, срока на разследването на наказателното производство, липсата на съдебно производство и степента на засягане честта и достойнството на обвиняемия, може да се извлече материално-правният въпрос дали посочените обстоятелства са релевантни за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и процесуално-правният въпрос дали съдът е длъжен да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства.
Така определените въпроси не се нуждаят от тълкуване, по тях има многобройна и установена практика, като не са налице и основания за промяната й.
Апелативният съд в обжалваното решение се е съобразил с нея, като е обсъдил горните обстоятелства, наред с други, относими към казуса и въз основа на всички тях е формирал извод за крайното решение.
Не може да се обоснове допускане на касационното обжалване и поради противоречие с приложените от касатора решения на ВКС. В тях също са изследвани онези факти и обстоятелства, които са били от значение по всяко конкретно дело. Това, че някои тези обстоятелства, не са налице и по обсъждания казус, не значи, че дължимото обезщетение ще следва да бъде под размера на определеното от съдебните състави по приложените дела, което е също различно.
При приложението на на чл. 52 ЗЗД унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото обезщетение, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
По изложените съображения, касационната жалба на П. на Република България не следва да се допуска до касационно обжалване.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО ОБЖАЛВАНЕ касационна жалба, от П. на Република България чрез прокурор Ж. В. Н. от А. п. – Велико Т. срещу въззивно решение № 8/26.01.2009 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 720/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: