О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1354
София,01.10. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 983 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Х. И., действащ чрез адв. Г от АК – София против решение № 20/23.02.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3222/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като В. Т. Б. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба са уважени исковете по чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация на В. Т. Б. против Д. Х. И., като е признато за установено, че той е извършил действия, представляващи сексуален тормоз, осъден е да заплати обезщетение за неимуществени вреди и да се въздържа в бъдеще от подобни нарушения.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатите процесуално-правни въпроси дали съдът може да напътва ищеца към изменение на иска, както и дали може да указва, че посочените в исковата молба факти и обстоятелства са достатъчни „за доказване предмета на спора ” и уважаване на иска, не са от значение за постановения от въззивния съд резултат. Той не е предприел горните действия, а на основание чл. 211, вр. чл. 100, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК от 1952 г. е оставил исковата молба без движение с указание за изясняване основанието на иска – правопораждащите юридически факти или в случая, конкретните проявления на упражнения спрямо ищцата сексуален тормоз. Това процесуално действие, освен това, не противоречи на цитираното от касатора ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК ВКС, а напротив, съобразено е с указанията по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК ВКС.
ТР № 106/1967 г. ОСГК ВС, на което също се позовава касатора, изяснява рамките, в които съдът е длъжен да напътва страните по силата на чл. 4, ал. 2 и 3 ГПК от 1952 г., преди изменението на кодекса със ЗИД ГПК ДВ бр. 124/1997 г. С него не се дава стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 100 ГПК, отм., а се разяснява, че в изпълнение на задълженията на съда да участва в разкриване на обективната истина, както и да напътва страните при извършване на процесуални действия, съдът не може, когато обстоятелствата го налагат, да напътва ищеца към изменение основанието на иска. Има се предвид, когато в хода на процеса от събраните доказателства може да се направи извод, че искът би бил основателен, но при друго основание /не при посочените в исковата молба правопораждащи факти и обстоятелства – напр. дължи се връщане на нещо не на отпаднало основание поради развален договор, а при липса на основание поради неговата нищожност и пр./. Непълнотата на фактите и обстоятелствата, от които се извлича спорното право е вече нередовност на исковата молба. Правопораждащите факти и обстоятелства са тези, които очертават предмета на иска, а не го доказват, както превратно е разбрал касатора указанията в ТР № 106/1967 г. ОСГК ВС. Тези факти и обстоятелства подлежат на доказване и от успешно изпълнените доказателствени задачи зависи резултата по материално-правния спор.
В изложението се поддържа още и основание за допускане на касационно обжалване поради условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК от 2007 г. поради това, че ЗЗДискр е сравнително нов и по прилагането му липсва практика. Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно. Не е посочен кой материалноправен и/или процесуално правен проблем във връзка с приложението на този закон, при произнасянето на въззивния съд по конкретното дело, изисква тълкуване с оглед точното приложение на закона и развитие на правото.
В заключение, жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 20/23.02.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3222/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: