О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№186
София, 07.04.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 136 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от В. С. М. срещу определение № 513/30.10.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 773/2008 г.
С него е потвърдено определение на Плевенския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя приложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като се обосновава на чл. 288, ал. 1, т. 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът „М” Е. , гр. С. в отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са подадени след сроковете по чл. 358 КТ и е прекратил производството.
Изложени са съображения, че заповедта за дисциплинарно уволнение е доведена до знанието на В. М. , като е изпратена по пощата чрез обратна разписка – на 21.07.2006 г. Освен това, за наложеното наказание работникът е узнал и не по-късно от получаване на искова молба по гр.д. № 708/2008 г. на ПРС с предмет иск по чл. 221, ал. 2 КТ, предявен от работодателя.
Касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с въпроса дали без връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение, трудовото правоотношение е прекратено и може ли тогава срока по чл. 358 КТ да тече от датата на фактическото узнаване на уволнението.
Поддържа, че разрешението, дадено от въззивния съд в обжалваното определение е в противоречие с решения на състави на ВС и ВКС – № 2231-1968-І ГО, № 984-2006-ІV ГО, І 2062-1959-І ГО.
Поставеният въпрос е значим и има отношение, както към приложението на чл. 195, ал. 3 КТ, така и за чл. 358 КТ. Разрешаването му, обаче, няма да се отрази върху крайния резултат, постановен от въззивния съд, защото той е изложил две отделни, самостоятелни съображения за пропуснатия срок да се предявят исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
Връчването на заповедта за уволнение по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка е изрично предвидена възможност в КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Наличието на такава, както и изтичането на повече от два месеца от датата на получаване на препоръчаната пратка и подаването на исковата молба, е установено от въззивния съд. По този въпрос не съществува колебание в съдебната практика, нито сам касаторът твърди наличие на противоречиви съдебни актове.
Едва пред касационната инстанция работникът прави довод за неавтентичност на подписа за получател по документа, което е недопустимо с оглед характера на производството, а и защото сроковете за оспорване на документи, представени в исковото производство са преклузивни, което значи, че при пропускането им, не е възможно това да бъде сторено по-късно в същия процес. Касационната инстанция, освен това.
В заключение, поставеният съществен материално-правен въпрос не е съществен за резултата по конкретното дело, така, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е поставен още и въпроса за вида на срока по чл. 358 КТ и съответно възможността съдът сам да го приложи, както и какъв е той за парични вземания по чл. 242 и чл. 224, ал. 1 КТ. Той също не е съществен за обжалваното определение. В него въззивният съд е разгледал единствено исковете по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 3 КТ, като е оставил в сила определението на районния съд. Той от своя страна и в мотивите, и в диспозитва си е записал, че прекратява производството по делото именно по тези искове – неточно само е посочил цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – 3100 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 30.06.2006 г. – 03.07.2006 г.
Няма разглеждане на въпроса за сроковете по чл. 358 КТ, съответно за допустимостта на исковете по чл. 242 и 224, ал. 1 КТ, нито е прекратено производството по тях.
Следователно, по тези претенции няма постановен съдебен акт, който да подлежи и на обжалване и по тях исковото производство е висящо.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена В. С. М. срещу определение № 513/30.10.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 773/2008 г. за прекратяване на производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: