О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1631
София,07.12. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1376 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Ц. П. чрез адв. С от АК – Враца против решение № 504/06.07.2009 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 394/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 285 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се обосновал с материалноправните въпроси за задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и дали „увреждане имуществото на работодателя” се включва в нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ „злоупотреба с доверието на работодателя”. Подържа, че разрешението на въззивния съд противоречи на приложените от него решения, съответно – Р-729-2004-ІІІ ГО, Р-700-1999-ІІІ ГО, Р-1326-1999-ІІІ ГО, Р-448-1998-ІІІ ГО, Р-341-1995-ІІІ ГО по първия въпрос и на Р-232-1995-ІІІ ГО и Р-341-1995-ІІІ ГО по втория въпрос, който, освен това изисква да бъде изяснен и с оглед точното приложение на закона , както и за развитието на правото.
Поставен е и процесуалноправен въпрос дали законосъобразността на заповедта за уволнение се разглежда по същество, ако се установи, че при издаването й е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, като касаторът счита, че разглеждането му се налага с оглед хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът за мотивиране на заповедта за уволнение съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ е от значение за постановения резултат, но даденото от въззивния съд разрешение не противоречи, а напротив – напълно съответства на цитираната от касатора съдебна практика. Съдът е установил, че нарушението, заради което П. е дисциплинарно уволнен е индивидуализирано точно с неговите обективни и субективни признаци в заповедта, а именно – срязване с ъглошлайф на ретортата на генератор за газови пещи в термичен цех от касатора /ищец/ в съучастие с други работници – Ц. Л. и Ц. П. Посочена е датата – 30.04.2008 г. и часа „около 22-22,30”, както и последиците от горното деяние – негодност за ползване на генератора, както и причиняване на щета от 500 лв., колкото е цената на новата реторта.
Цитирането на текстове от КТ в заповедта за уволнение, както и квалификацията на нарушенията с терминологията на закона не е задължителен реквизит, нито съставлява елемент от нейните мотиви, което е изрично изведено като правило и в цитираните от касатора съдебни решения. В случая, при това, съдът е изяснил, че атакуваната заповед съдържа и подобна мотивировка.
Казаното, обаче, означава, че е без значение за крайния изход дали деянието, за което касаторът П. е уволнен дисциплинарно е следвало да се квалифицира от работодателя като нарушение по т. 4 или по т. 7, след като е установено и съставлява нарушение на трудовата дисциплина, за което може да се наложи най-тежкото наказание по КТ.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос е също без значение за изхода по спора – съдът, като е разгледал процедурните изисквания по КТ за дисциплинарно уволнение и е приел, че те са спазени, е пристъпил към установяване на материалната законосъобразност на заповедта. Независимо от това, следва да се посочи, че в съдебната практика е трайно установено, че ако при дисциплинарното уволнение не е спазено изискването на чл. 195, ал. 1 КТ и на процедурата по чл. 193 КТ, заповедта се явява незаконосъобразна и това е достатъчно за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТ. В същото време, няма забрана, нито решението ще бъде порочно, ако съдът разгледа и други условия, имащи отношение към материалната законосъобразност на заповедта. Следователно, не е налице и неяснота, празнина или изискване за промяна в трайно установената практика, което да сочи на условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 504/06.07.2009 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 394/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: