Определение №1655 от по гр. дело №1423/1423 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
№1655
София,14.12. 2009 г.
 
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети декември  през две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА             
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1423  по описа за 2009 г. взе предвид следното:
 
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „С” АД, гр. Д. против решение № 281/15.05.2009 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 367/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като противната страна не е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които са уважени от Добричкия окръжен съд. Той е приел, че заповедта за уволнение на Р. К. Н. е незаконосъобразна,защото е издадена от лице, което не разполага с работодателска власт. Дорел Р. , който е уволнил Н. е пълномощник по смисъла на чл. 26 ТЗ и притежава пълномощия, свързани само с обикновената стопанска дейност на дружеството.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, т. 3 ГПК, на които се основава касатора за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставени са следните материалноправни въпроси: търговският пълномощник на търговско дружество има ли право да осъществява и работодателска власт, след като има пълномощия да представлява предприятието по други въпроси пред трети лица, включително да ангажира търговското дружество, като се подписва от негово име и за негова сметка; изчерпателни ли са изискванията за изричност на упълномощаването по разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ТЗ и може ли изпълнителният директор да потвърди процесуалните и материалноправните изявления, направени от търговския пълномощник според чл. 44, вр. чл. 42 , ал. 2 ЗЗД.
Разрешаването на повдигнатите правни проблеми не се налага с оглед точното приложение на закона и развитие на правото.становена е трайна и непротиворечива съдебна практика относно това кой е компетентен да прекратява трудовите правоотношения от името на работодателя – физическо лице, за съдържанието на работодателската власт и тя по силата на какво се притежава от съответния служител; за допустимостта работодателската власт да се делегира, съответно за приложимостта на правилата за потвърждаване на извършени действия без представителна власт от представлявания, когато става реч за уволнение; за правомощията на търговския представител. Не са налице условия за промяна на съдебната практика, като дадените от въззивния съд разрешения на поставените въпроса са напълно съобразени с нея.
В заключение, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 281/15.05.2009 г., постановено от Добричкия окръжен съд по гр.д. № 367/2009 г.
 
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top