О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№542
София, 15.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 238 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Международен п. Пловдив” АД, гр. П. чрез юрисконсулт Г. Г. срещу въззивно решение № 1756/04.11.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2528/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Д. И. М. чрез адв. И от АК П. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
В самата касационна жалба е инкорпорирано и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, като са представени и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора и следва да се приеме, че са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено това на първостепенния Пловдивски районен съд са уважени исковете на Д. И. М. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касационната жалба съставлява смешение на писмено становище по материалноправния спор, оплаквания срещу въззивното решение и твърдения за противоречието му с приложена съдебна практика.
Касационните основания по чл. 281 ГПК не са точно посочени, но следва да се приеме, че са за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
От обстоятелствената част, имаща отношение към обосновката по чл. 280, ал. 1 ГПК могат да бъдат конкретиризирани и въпросите, които въззивният съд е разрешил, за да постанови крайния резултат по спора в противоречие с приложените от касатора съдебни решения.
Те са следните:
1. Подлежи ли на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подора по чл. 329 КТ лица;
2. Трудовият стаж сам по себе си показател ли е за по-добра работа и в тази връзка явява ли се критерий при подбора;
3. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение извън рамките, очертани с оплакванията във въззивната жалба.
По първия въпрос касаторът е приложил съдебни решения на Софийски апелативен съд, които действително сочат на нееднозначното му разрешаване. Върховният касационен съд с Р-14-2010-ІІІ ГО по гр.д. № 4322/2008 г. се е произнесъл по реда на чл. 291 ГПК, с което е посочил правилната съдебна практика. Изяснено е, че работодателят носи тежестта на доказване, че е извършил подбор, когато такъв е бил задължителен и по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ – по-висока квалификация и по-добра работа. Квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация. Преценката за качеството работа /точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения/ е субективна, поради което, ако липсва злоупотреба с права от страна на работодателя, съдът не може да я елиминира.
Разрешението, дадено от въззивния съд в обжалваното решение не противоречи на даденото тълкуване от състава на Върховния касационен съд по чл. 291 ГПК.
Пловдивският окръжен съд не е елиминирал преценката на работодателя за качеството на работата на Д. М. , а е установил, че липсват каквито и да са данни по какви критерии и как е оценявано кой от работниците работи по-добре. Нещо повече, съдът е посочил, че е в невъзможност да провери дали действително подбора е бил извършен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. В протокола, оформен от нарочно назначената комисия са посочени показатели, по които ще се извършва подбора, но няма отразена оценка по тях, нито комплексна такава, за да може да се сравнят данните между отделните работници. Работодателят в хода на процеса не е представил други доказателства, които да установят действителното, а не формално извършване на подбора и неговата законосъобразност.
Въпросът за трудовия стаж като критерий при подбора, при неизяснен начин на извършване и оценяване е без значение за крайния резултат по спора, а и въззивният съд не е приел, че именно несъобразяването с този показател прави подбора на работодателя незаконосъобразен.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос също не налага допускане на касационното обжалване. Първоинстанционният съд не се е произнасял по правилността на подбора. Той е приел незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради липса на съкращение в щата и назначаване на комисията за подбор от лице, което не е притежавало подобна компетентност. Въззивната жалба съдържа оплаквания срещу тези заключения на първата инстанция, които Пловдивският окръжен съд е приел за основателни. В качеството си на въззивна инстанция се е произнесъл по съществото на спора, като се изследвал и останалите условия за законосъобразността на заповедта за уволнение.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Насрещната страна има право да получи сторените в инстанцията разноски, но не е представила доказателства за такива, така че молбата й се явява неоснователна.
Международен п. Пловдив” АД, гр. П. чрез юрисконсулт Г. Г. е подал и частна жалба срещу определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК. С него работодателят е осъден да заплати на Д. М. съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатски хонорар за инстанцията.
В частната жалба се твърди, че горната сума е само уговорена, но не е реално платена от доверителя.
Д. М. възразява срещу частната жалба.
Тя е неоснователна. Видно от договор за защита и правно съдействие, Д. М. е уговорил и изплатил на адв. И лв. за процесуално представителство по въззивно гр.д. № 2528/2009 г.
Постановеният резултат обуславя основателността на претенцията по чл. 78 ГПК. Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по нея с решението, поради което при направено в срок искане, правилно е постановил определение по чл. 248 ГПК. Размерът на разноските – 1000 лв. е доказан и законосъобразно те се присъдени в полза на М.
В заключение, определение № 3217/01.12.2009 г. следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1756/04.11.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2528/2009 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3217/01.12.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2528/2009 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: