О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№99
София,25.01. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1517 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. С. Д. срещу въззивно решение № 22/26.05.2009 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 40/2009 г. в частта му, с която иска по чл. 45 ЗЗД е уважен до размера на 25 000 лв., ведно с лихви и разноски.
Излага доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 45 и 52 ЗЗД.
Насрещната страна Н. С. Д. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
ЗПАД „Б”, София – трето лице – помагач на ответника Н не е изразило становище по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадени е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Д. С. е предявил срещу Н. Д. иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 49 999 лв. ЗПАД „Б”, София е привлечено като трето лице – помагач на ответника.
Първостепенният съд е уважил иска за сумата от 5000 лв. Въззивният Бургаски апелативен съд е присъдил още 20 000 лв. или обезщетение общо в размер на 25 000 лв.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че на 13.05.2005 г. Н. Д. е причинил пътнотранспортно произшествие, като се е блъснал в насрещно движещия се автомобил „М”, управляван от Д. С. Последният и возещата се в колата О. М. получили средни телесни повреди, а Б. Б. , която била на мястото до водача – починала. Съдът установил още, че Б. и С. живеели от 2002 г. на съпружески начала, в едно домакинство, заедно с дъщерята на Б. – О. М. Като се позовал на ПП 5/1969 г. на ВС РБ съдът направил извод, че ищецът Д е от кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Б. Размерът на конкретната сума е определен при преценка на взаимоотношенията между С, страданията, които той е преживял при нейната смърт, включително и като очевидец на катастрофата, как всичко това се е отразило и след това върху неговата психика и начин на живот.
В изложението касаторът е повдигнал два материалноправни въпроса, а те са следните:
1. Кои са лицата активно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт, като се подържа, че апелативният съд е дал разрешение в противоречие с ПП № 5/1969 ВС РБ и
2. Как се определя размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане и справедливостта може ли да се прилага абстрактно. Обосновава се с противоречие със съдебната практика – Р 1696-68-ІІІ ВС, Р-92-95-І НО ВС и Р-142-1975-І ГО ВС, както и със значението за точното приложение на закона и развитие на правото.
Въпросите са от значение за изхода на конкретното дело, но разглеждането на спора с оглед разрешаването им, не се налага. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, на които се позовава касатора.
В съответствие с ПП 5-1969 на ВС РБ в обжалваното въззивно решение е направен извод, че Д. С. e материалноправно легитимиран по иска, след като е съжителствал на съпружески начала с починалата Б. Несъгласието на касатора със заключението за характера на отношенията между С няма отношение към материалноправния въпрос, с който се обосновава допускането на касационното обжалване. Следва също така да се посочи, че в цитираното постановление наличието на общи деца от връзката между лицата е един от възможните, но не и задължителни белези, характеризиращи я като фактическо съпружеско съжителство.
Въпросът за начина, по който се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт също не е разрешен в противоречие с приложените съдебни решения на състави на ВС и ВКС, нито се нуждае от тълкуване или създава трудности в правоприлагането. Съществува дълготрайна, многобройна и безпротиворечива съдебна практика, както и задължителни разяснения, дадени от Пленум на ВС РБ за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на пострадалия, е определянето на конкретния му размер. Така е разрешил правния спор и Бургаския апелативен съд, като е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към увреждането и личността на пострадалия
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 22/26.05.2009 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 40/2009 г. в частта му, с която иска по чл. 45 ЗЗД е уважен до размера на 25 000 лв., ведно с лихви и разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: