О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№98
София25.01.2010 година
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1511 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба , подадена от Л. Г. Ц. срещу въззивно решение № 219/23.06.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1452/2008 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна не е отговорила в срок.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Представена е касационна жалба и приложение с копия от съдебни решения на състави на ВКС.
Липсва каквато и да е обосновка за това кои са материалноправните или процесуалноправни въпроси, които са обусловили правните изводи в обжалваното решение по предмета на спора, съответно дали постановеното от съда по тях е решено в противоречие с практиката по приложените съдебни решения.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и процедура.
Условията предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общото условие е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване, както и изискването то да се обуславя от разрешаването на материалноправен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен, което значи, че не е необходимо същият въпрос да има и принципно значение за правоприлагането.
Процедурата на касационното обжалване включва едно предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
Той трябва да бъде ясно и точно посочен от касатора, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение.
В случая, въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не са формулирани, няма и обосновка за наличие на някои от другите елементи, уредени в трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно в т. 1, т. 2 и т. 3. има само приложени решения на Върховния касационен съд, които при това не дават разрешения по аналогични правни проблеми, противно на въззивния Софийски градски съд в обжалваното решение.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 219/23.06.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1452/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: