О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
София, 11.02. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 157 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Г. Ц. чрез адв. М против решението на Софийски градски съд, постановено на 12.03.2008 г. по въззивно гр.д. № 2271/2007 г. в частта, с която е отхвърлен иска му да бъде признат за собственик на подробно описан недвижим имот над 5/8 ид.ч.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещните страни не са отговорили по чл. 287, ал. 1 ГПК.
След провеждане на процедура по чл. 285 ГПК касаторът е представил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Съществените материално-правени въпроси, на който се обосновава касатора, са за ефекта на приживната делба и за значението й, когато е оформена в частен документ за придобивната давност в хипотезата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Поддържа, че изясняването им е от значение за установяване на съдебна практика, като счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Първият от поставените въпроси е от съществено значение за резултата по делото, доколкото ищецът – касатор е основал придобиването на собственост върху целия имот на „Разделителен договор” от 1953 г. с нотариална заверка на подписите. Този материално-правен въпрос, обаче, не налага тълкуване – от влизане в сила на ЗН, съществува практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложението на чл. 77 ЗН, като тя е последователна и непротиворечива. В цитираната правна норма е изрично уредено, че вещно-прехвърлителен ефект такава делба има, когато се извърши с акт за дарение или със завещание.
Значението на подобен договор за признаване на придобивна давност по чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ не е от значение за спора, развит в инстанциите по същество и резултата, постановен от въззивния съд.
Този въпрос изобщо не е обсъждан в обжалваното решение, защото и касаторът – ищец не е навел подобно основание. На практика, едва чрез касационната жалба той въвежда това ново твърдение, което е недопустимо с оглед характера на касационното производство.
Въззивният съд е обсъдил приложението на чл. 79 ЗС, но спрямо насрещните страни, по тяхно възражение и в светлината на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.
В заключение съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице условията на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, на която се основава касатора и жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане.
Мотивиран от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Н. Г. Ц. чрез адв. М против решението на Софийски градски съд, постановено на 12.03.2008 г. по въззивно гр.д. № 2271/2007 г. в частта, с която е отхвърлен иска му да бъде признат за собственик на подробно описан недвижим имот над 5/8 ид.ч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: