О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№450
София, 22.04. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 22 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. В. И. чрез адв. К от АК – Перник против решение № 295/09.11.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 621/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Т. С. И. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Пернишки районен съд е осъдил Л. В. И. да заплати на Т. С. И. 1 500 лв. – припадащата й се част от извършения ремонт на покрив на жилищна сграда в гр. П..
Касаторът не е формулирал правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, нито се е обосновал по някакъв начин за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Счита, че касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото въззивното решение е постановено в нарушение на закона.
Преди разглеждане на касационната жалба, съдът следва да извърши първо преценка по чл. 288 ГПК за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За целта е нужно преди всичко да е изяснен въпроса /въпросите/, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде точно посочен, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая има единствено оплакване за неправилност.
Касаторът се позовава още на решение № 5* г.-І ГО, но в обжалвания съдебен акт съдът не се е произнесъл по аналогични въпроси по различен начин. И в двата съдебни акта е прието, че при необходимите разноски за запазване на вещта се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика. Ако касаторът е несъгласен с извода на съда за това какво действително е платено от ищеца Т. И. според представената от нея фактура, то това няма нищо общо с решението на ВС от 1994 г.
Не е ясно във връзка с какъв правен проблем е представено и решение от 18.11.2004 г. по гр.д. № 8*4г. ІVг отделение СГС, но следва да се посочи, че и по него не се установи противоречие в решаващите изводи с обжалваното въззивно решение.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 295/09.11.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 621/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: