О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№745
София, 30.06. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 445 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Х. Ч. против решение № 263/19.10.2009 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 719/2009 г. в частта, с която иска на Е. Х. Ч. по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 16 000 лв., както и компенаторна лихва върху отхвърлената главница.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна не е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пловдивският апелативен съд по реда на чл. 218з ГПК /отм./, съобразявайки задължителните указания на първата касация, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Е. Ч. 2000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от обвинение за извършване на престъпление /даване на неверни показания пред държавен орган/, като образуваното производство впоследствие е било прекратено. Съдът е съобразил продължителността на наказателното преследване, както и установените неимуществени вреди и като е изложил съображения за приложимостта на чл. 52 ЗЗД е определил размера на обезщетението по справедливост. Присъдил е и компенсаторна лихва от датата на увреждането.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се е обосновал със следното: „настоящият казус налага решение на касационна инстанция с оглед точното прилагане на закона”. Посочено е, че казусът бил с „изключителна специфика”, поради което и не може да се намери противоречива съдебна практика и това сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така изготвеното изложение няма характеристиките на обосновка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да наведе на извод за наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
Без значение е дали касаторът иска допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 или т. 3 ГПК, във всички хипотези, той трябва преди всичко да определи ясно въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора.
Касационният съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
Касаторът, също така следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, като не е достатъчно възпроизвеждането на законовия текст или цитирането на правните норми. Когато се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът трябва да мотивира съответно, че разглеждането на повдигнатия правен въпрос е от значение за точното приложение на закона, тъй като евентуално ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или пък за осъвременяване на тълкуването й, което е породено от изменения в законодателството или пък на обществените условия. Доводите, свързани с развитие на правото са при аргументи за непълнота, неяснота или противоречие на закона и нуждата от създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени .
В случая, въпроси изобщо не са формулирани, липсва и допълнителна обосновка, а само цитиране на законов текст.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 263/19.10.2009 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 719/2009 г. в частта, с която иска на Е. Х. Ч. по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 16 000 лв., както и за компенаторна лихва върху отхвърлената главница.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: