О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1523
София,06.11. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1124 по описа на трето гражданско отделение за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. П. К. чрез адв. А от АК – София против решение № 208/25.03.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 78/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Б. , А. гр. С. е отговорило, че касационната жалба е недопустима, евентуално за неоснователна насрещната страна не е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Възражението за недопустимост на касационната жалба поради подаването й от адв. А като пълномощник на Община С., която не е страна по делото, е неоснователно.
Жалбата е от ищеца Б. К. и адв. Г е негов пълномощник, като по делото е приложено пълномощно за представителство пред всички инстанции. Обстоятелството, че в допълнително представеното изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК адвокатът е посочил, че е представител на общината е безспорно фактическа грешка, която не изисква провеждане на нарочна процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК, нито пък значи, че жабата е подадена от нелегитимна страна или чрез лице без представителна власт.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са обективно съединените искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за ползване без основание от търговското дружество на имот, притежаван в собственост от Б. К. , както и на обезщетение за причинени вреди от служители на дружеството върху същата недвижима вещ.
Те са отхвърлени от въззивния съд.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезата на чл. 280, т. 3 ГПК, на която се основава касатора и жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане.
Поставеният в изложението въпрос е „основателна ли е претенцията на ищеца за обезщетение за ползване на имот без негово съгласие и след покана към ответника….както и за обезщетение за щети, причинени в имота в резултат на монтирано от ответника разпределително устройство, телефонни кутии и кабели”, като се твърди, че „той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
Касаторът на практика се е позовал на предмета на спора, а доколкото той самият не е изключен изрично от касационен контрол, единственото законово ограничение, е обжалваемият интерес.
Законодателят с правилата по чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него разрешение по един или повече материално-правни или процесуалноправни въпроси. Това ги прави от значение за резултата по конкретното дело.
Липсата на изведен, значим за спора правен въпрос, няма как да бъде основание за допускане на касационното обжалване с оглед неговото тълкуване за точното приложение на закона и развитие на правото.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 208/25.03.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 78/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ