О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
София, 13.02.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4292 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Я. В. Я. чрез адв. В против решение на Софийски градски съд, постановено на 16.05.2008 г. по въззивно гр.д. № 2303/2007 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът Висш съдебен съвет е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е отхвърлил исковете на Я. Я. против В. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Основните касационни доводи са свързани с извода на съда за законосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение.
Същественият материално-правен въпрос, на който се основава касаторът в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е, кой е работодател и субект на дисциплинарна власт по трудовото правоотношение – Висшия съдебен съвет или министъра на правосъдието. Поддържа, че изясняването на поставения проблем е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Отговорът на въпроса е от значение за законосъобразността на заповедта за уволнение, поради което се явява и съществен за спора, по който е постановено обжалваното решение.
Не е налице второто условие, предвидено в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Има законова уредба – тя е изрична и ясна. Към релевантния за спора момент в действие е ЗСВ отм., бр. 64 от 7.08.2007 г. и Правилника за работата на Висшия съдебен съвет и неговата администрация /отм., бр. 94 от 16.11.2007 г., в сила от 16.11.2007 г../
Назначените в администрацията на В. са съдебни служители, като правоотношението между тях и Висшия съдебен съвет е трудово. По силата на препращащата разпоредба на чл. 188у ЗСВ /отм./ за изрично неуредените в ЗСВ /глава ХV/ случаи, се прилагат разпоредбите на КТ.
В това правоотношение В. има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ, което значи, че той е и субекта по назначаване, изменяване и прекратяване на трудовото правоотношение.
В чл. 79 от правилника изрично е уредено, че това става след решение на ВСС.
Относно начина на оформяне на решенията на В. в правилника също е предвидена изрична уредба /чл. 37-42/. Изготвя се пълен стенографски протокол, който се подписва от председателстващия В. и се съхранява и ползва само в сградата на ВСС. Изготвя се и съкратен (работен) вариант на стенографския протокол, в който се отразяват всички приети решения.
След парафиране от стенографа, той се подписва от главния секретар, който отговаря за достоверността му.
Приетите решения се оформят технически от администрацията на В. , като се подписват, както и всички актове на В. , от председателстващия и се подпечатват с печата на ВСС. Касае се за удостоверителна компетентност, а не до законово представителство на Висшия съдебен съвет от председателствуващия го.
В обжалваното решение, съставът на Софийски градски съд не е приел нещо различно. Крайното му заключение, е че трудовото правоотношение на Я. е възникнало с В. , който го е прекратил със свое решение. Той е и органът, който през цялата дисциплинарна процедура е действал като орган на дисциплинарна власт – искал е предварително разрешение от Дирекция „Областна инспекция по труда”, обяснения от служителя, когото е поканил и на изслушване от целия съвет. Всички тези решения са съобщавани на адресатите чрез писма, подписани от главния секретар на В. и копие от съответното извлечение от протокола.
Решението за дисциплинарно уволнение на Я. , взето от В. , е оформено и доведено до негово знание чрез акта, подписан от министъра на правосъдието не в качеството му на ръководител на ведомството – Министерство на правосъдието, а в качеството му на представляващ ВСС.
В заключение съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице условията на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, на която се основава касатора и жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Я. В. Я. чрез адв. В против решение на Софийски градски съд, постановено на 16.05.2008 г. по въззивно гр.д. № 2303/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: