О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№541
София, 15.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 167 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. А. И. чрез адв. Е от АК – Русе против решение № 396/28.10.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 842/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна не е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Русенски районен съд, е отхвърлил иска на Н. А. И. против О. Г. П. за заплащане на сумата от 1350 лв., дължима по договор за заем от 25.08.2005 г., както и законната лихва, считано от 26.02.2009 г.
Касационната жалба е бланкетна.
В изложението не са формулирани правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, липсва и обосновка за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпреки дадените указания от администриращия съд за съдържанието на изложението, касаторът е депозирал „допълнение” със следната аргументация: „моля да се има предвид, че обжалваме решението на въззивната инстанция във връзка с произнасянето му по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който според чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
С тази допълнителна молба се цитират пасажи от правни разпоредби, но не се излагат основанията за допускане на касационното обжалване.
За целта е нужно преди всичко да е ясен въпроса /въпросите/, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде точно посочен, като съставът на Върховния касационен съд в процедурата по чл. 288 ГПК може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая въпроси не са формулирани и съдът няма как да прецени доколко са налице и допълнителните условия по цитираната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 396/28.10.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 842/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: