О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1633
София,07.12. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1345 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по к. жалба , подадена от О. П. срещу въззивно решение № 120/22.05.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 95/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Д. и К. Г. чрез адв. С са отговорили, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Освен това, поддържат, че въззивното решение е съобразено с трайната практика на Върховния касационен съд по идентични дела и е представила Р-1158/14.11.2008 г. по гр.д. № 5162/2007 г. на ВКС, ІІ ГО.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Представени са к. жалба и изложение, които се покриват по съдържание. В двата документа са изложени твърденията на касатора за определени факти и най-общо съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост.
Липсва каквато и да е обосновка за това кои са материалноправните или процесуалноправни въпроси, които са обусловили правните изводи в обжалваното решение по предмета на спора, съответно дали постановеното от съда по тях е решено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или пък е решавано противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В касационната жалба О. П. иска допускане на касационно обжалване на решение № 120/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, защото „съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Произнасяйки се по този начин въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила и постановеното решение е в отклонение от материалния закон, което по своята същност е един неправилен съдебен акт.”
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се обоснова с това, че „решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което на основание чл. 288 ГПК да се допусне касационно обжалване ”.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и при спазване на определена процедура.
Условията предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общото условие е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване, както и изискването то да се обуславя от разрешаването на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с което значи, че не е необходимо същият въпрос да има и принципно значение за правоприлагането.
Процедурата на касационното обжалване включва едно предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
Той трябва да бъде ясно и точно посочен от касатора, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение.
В случая, въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не са формулирани, няма и обосновка за наличие на някои от другите елементи, уредени в трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно в т. 1, т. 2 и т. 3.
В заключение касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 120/22.05.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 95/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: