О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№177
София,09.02. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1621 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Д. М., приподписана от адв. С срещу въззивно решение № 210/07.07.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3423/2008 г..
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна Е. Д. Й. чрез адв. Д е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, сторени в инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и процедура.
Тези условия предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общата е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност – поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
Процедурата на касационното обжалване включва предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
В случая, касаторът не е формулирал въпроси. Съдебният състав намира, че те могат да бъдат извлечени от съдържанието на изложението му и са следните: към кой момент следва да се уредят имуществените отношения между дружеството и изключения съдружник; съдът следвало ли е да обсъди довода във въззивната жалба, че нито ищеца, нито ответника са плащали нещо за придобиването на спорните имоти; придобитото имущество по време на брака има ли правното положение на средствата, които са разходвани за придобиването му
Поддържа се, че дадените от въззивния съд разрешения противоречи на приетото от състави на ВКС в Р-638-2006-ІІ ТО, Р-1279-1996-ІV ГО и Р-88-1999-ІІ ГО.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поискано от Б. М.
С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Софийски районен съд, са отхвърлени исковете на М. против Е. М. по чл. 21 СК /отм./ за признаване на установено, че мъжа е изключителен собственик на три недвижими имота, придобити по време на брака между страните, прекратен с развод.
Съдът е приел за установено, че апартаментът и гаражът в гр. С. са изградени в резултат на учредено вещно право от „М” ООД в полза на Б. М. срещу 130 000 лв. /суперфиция за апартамента/ и 38 851 лв. /суперфиция на гаража/. Припадащите се идеални части от дворното място са му продадени след построяването на сградата, също по време на брака с М. срещу 77 000 лв. Б. М. е закупил от А. и Д. С. също по време на брака с Е. М. и ? ид.ч. от магазин в ж.к „Д”, гр. С..
Относно гаража, апартамента и идеалните части от дворното място, съдът е приел, че не е доказано Д. М. /баща на ищеца/ да е бил изобщо кредитор на „М” ООД по парично притезание за ликвидационен дял от прекратено участие като съдружник, съответно дори да е бил кредитор, между него и дружеството да е сключен договор, по който да се е съгласил да получи нещо различно вместо плащане, а именно учредяване на суперфиция, както и уговорка суперфициар да бъде неговия син. Съдът е намерил, че не е опровергано записаното в нотариалния акт, с който е учредено вещното право на строеж, че цената е платена от приобретателя. Липсват доказателства това да е сторено с лични средства на мъжа, а също така и такива да са вложени при строителството на обектите – апартамент и гараж.
Твърдението на Б. М. , че е купил идеална част от процесния магазин с пари, дарени му от неговите родители, съдът е приел за недоказано. Посочено е, че данните за налични средства у Д. и М. М. след продажба на техен недвижим имот, само по себе си не доказва, че те са вложени от сина им в покупката на магазина. Съдът е изложил съображения, че подобно доказване е недостатъчно за оборване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./.
Първият от поставените в изложението въпроси за момента към който следва да се уредят имуществените отношения между дружеството и изключения съдружник, е без значение за постановения резултат. Какъвто и да е отговора, няма да даде отражение върху извода на съда, че презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК не е оборена /това става чрез пълно главно доказване/.
Съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните, които имат отношение към спора и това е сторено. Твърдението на М. , че нито той, нито бившата му съпруга са платили действително пари по придобивните сделки подлежи на доказване и в случая доказателствената тежест е за него, доколкото следва да опровергае съдържанието на подписани от него волеизявления, както и да обори законова презумпция.
Последният от повдигнатите правни въпроси дали придобитото имущество по време на брака има правното положение на средствата, които са разходвани за придобиването му, също не е разрешен от съда в противоречие с цитираното от касатора съдебно решение, а е съобразено и със закона. След като не е доказано, че средствата са лични на съпруга, то няма как и собствеността върху имотите да е лична на М.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация Е. Й. /Мезеклиева/ е поискала присъждане на разноските за инстанцията, но не е представила доказателства за такива, поради което молбата й се явява неоснователна. Касаторът, предвид резултата в производството по чл. 288 ГПК няма право на съдебно-деловодни разноски и такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 210/07.07.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3423/2008 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: