О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1634
София,07.12.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1331 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба , подадена от Л. Г. М. и А. В. Б. чрез адв. М от АК – Пазарджик срещу въззивно решение № 240/21.05.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 278/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Земеделска кооперация „В” с. В., община П. е отговорила, че липсват основания да се допусне касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
О. С. чрез адв. М в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е изложила доводи, че искането за допускане на касационното обжалване е необосновано. Поддържа и становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на Пазарджишкия районен съд е отхвърлил исковете на Л. Г. М. и А. В. Б. за прогласяване нищожността на девет договора за покупко-продажба на недвижимо имущество, собственост на правоимащите лица от бивше ТКЗС, с. В., сключени между З кооперация „В” с. В., община П. и О. С. при липса на съгласие и в противоречие със закона.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се обосноват с отговор на въпросите за: 1. значението и приложението на разпоредбата на чл. 152 ГПК /отм./ и 2. доказателствената сила на представените и приети по делото писмени доказателства. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл „в противоречие с утвърдената практика на ВКС”.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, от. 2 ГПК, на която се основават касаторите.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и по процедура, в която въпросите за основателността на касационното обжалване не се обсъждат.
Условията предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общото условие е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване, както и изискването то да се обуславя от разрешаването на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с което значи, че не е необходимо същият въпрос да има и принципно значение за правоприлагането.
Процедурата на касационното обжалване включва едно предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
В случая, касаторите са поставили два принципни, общо формулирани процесуалноправни въпроса без обосновка какво е значението им за конкретното дело.
Отделно, липсват каквито и да са доказателства, че са налице и допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, то. 2 ГПК, а именно противоречива съдебна практика. Касаторите не са посочили, нито са приложили влезли в сила съдебни решения на Върховния касационен съд, за които твърдят, че съдържат разрешения, различни на тези, дадени във въззивното решение по повдигнатите въпроси.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 240/21.05.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 278/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: