О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1629
София 07.12. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1283 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. Г. срещу въззивно решение № 43/25.02.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, първи състав, постановено по гр.д. № 1252/2008 г. в частта му, с която е отхвърлен иска й по чл. 200 КТ за разликата над 8000 лв. до 50 000 лв.
Излага доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон- чл. 52 ЗЗД.
„ВМЗ” Е. , гр. С. отговаря, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадени е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В изложението касаторът е преповторил част от оплакванията си по чл. 281 ГПК. Въпросът, с който обосновава допускането на касационното обжалване, макар и непрецизно формулиран, е дали размера на присъденото обезщетение отговаря на критерия справедливост за причинените на Г. болки и страдания, преценени въз основа на цялостното й здравословно състояние. Поддържа се, че съдът е извършил преценка, която не е съобразена с критериите по ПП № 4/1968 г. и ПП № 4/1975 г. на ВС РБ.
Въпросът е от значение за изхода на конкретното дело, но разглеждането на спора с оглед разрешаването му, не се налага. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се позовава касатора.
Установената съдебна практика включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в цитираните постановления дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението. Въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на пострадалия, е определянето на конкретния му размер.нификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото обезщетение, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
В случая, съдът е обсъдил здравословното състояние на Г. , като е ползвал заключение на съдебномедицинска експертиза. Въз основа на него е приел, че е налице намаление в остротата на зрението на лявото око до 10% или с 3% в сравнение с 1993 г., когато е присъдено последното обезщетение, което съставлява ексцес. При определяне размера на обезщетението съдът е имал предвид претърпените болки и страдания именно с оглед на ексцеса. Отчетени са конкретните проявни форми на неприятни изживявания и неудобства, трайността на заболяването, както и важността на зрението за всеки индивид с оглед неговата работа, комфорта на живот и за самочувствието му.
На практика касаторът не е съгласен с експертното заключение, като поддържа, че е налице пълна слепота с лявото око, както и с размера на обезщетението, което счита за несъразмерно на увреждането.
Всичко това, обаче не е основание за допускане на касационното обжалване.
Насрещната страна, която е защитавана от юрисконсулт, има право на разноски за инстанцията в размер на минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба, без явяване в съдебно заседание. Тя, обаче, не може да търси от касационния съд присъждане на разноски, сторените в по-долустоящите инстанции. Върховният касационен съд присъжда всички разноски на страната за всички инстанции, само когато пререши делото.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 43/25.02.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, първи състав, постановено по гр.д. № 1252/2008 г. в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 200 КТ за разликата над 8000 лв. до 50 000 лв.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. да заплати на „ВМЗ” Е. , гр. С. сумата в размер на 150 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК от 2007 г., направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: