О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№96
София, 06.02.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5045 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. Я. К. против решение № 44/02.04.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 2094/2007 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът М. с. на Република България и контролиращата стана Прокуратурата на Република България, не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е отхвърлил иска на К. К. против МС на Р. за заплащане на 15 000 лв. – вреди от бездействие на ответника да приеме Правилник, с който да определи реда за атестиране на научните работници, довело до неосъществена научна атестация и неполучаване на научно звание „старши научен сътрудник втора степен” в Института по български език при БАН през периода 05.08.2000 г. – 21.03.2002 г.
За да отхвърли иска, апелативният съд е изложил съображения, че нормотворческата дейност на МС не е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДВОВ /редакцията преди изменението в ДВ бр. 30/2006 г./.
Освен това, не е осъществена и хипотезата на деликта: МС е приел Правилник за приложение на Закона за научните степени и научните звания, който е именно нормативният документ, визиран и в чл. 42, ал. 2 от закона. В същия правилник е уреден ред и начин за атестиране на научните кадри. Бездействието на работодателя да извърши подобно атестиране не може да се вмени във вина на МС, а и успешното атестиране не е гаранция, че касатора би се класирал на евентуален конкурс и така, да придобие и званието „С”.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е ясно кой/кои са съществените материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обуславящи допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е оставяна два пъти без движение с подробни указани за съдържанието на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, като дори е разяснено кои въпроси има предвид чл. 280, ал. 1 ГПК, необходимостта от излагане на аргументация, че те се явяват съществени за конкретния спор, както и за наличие на допълнителните условия по т. 1 – 3.
И в двете уточнения касаторът сочи, че „материалноправния въпрос по казуса по делото е от значение за точното прилагане на закона”.
В молбата от 17.10.2008 г., освен това, са развити и доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, но това е изискване по чл. 281 ГПК към съдържанието на касационната жалба.
Неправилно касаторът счита, че предметът на делото -„въпросът, за който се води” следва да е „съществен”.
Относно предмета на делото, доколкото самият спор не е изключен изрично от касационен контрол, единственото ограничение, е обжалваемият интерес.
Законодателят с правилата по чл. 280 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него разрешение по един или повече материално-правни или процесуалноправни въпроси. Това ги прави от съществено значение за резултата по конкретното дело.
Произнасянето по тези въпроси, освен това, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от К. Я. К. против решение № 44/02.04.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 2094/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: