О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№184
София,09.02. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1646 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. на Р. Б. срещу въззивно решение № 638/12.06.2009 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 400/2009 г.
Касаторът излага съображения за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 1000 лв. Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
С. Д. Д. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, с които се обосновава касатора, за да допусне касационно обжалване на въззивното решение:
Поставеният в изложението материалноправен въпрос какви са критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените три съдебни решения на състави на Върховния касационен съд.
По тях съдилищата са се произнесли също по искове с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, но при обстоятелства специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване.
При това, по Р-26-2009-ІІІ ГО и Р-1044-2008-І ГО ВКС определените обезщетения не са по-ниски от размера, присъден в обжалваното решение, който е 4 000 лв. По Р-1017-2005-ІV ГО пък съдът е приложил нормата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ /ЗОДВПГ/ поради прието съпричиняване от увредения.
Относно критериите, по които се определя справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика /ПП №4-1968-ВС РБ/, последователно съблюдавана от съдилищата в страната. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Поради всичко изложено, законодателят и не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Следва да бъде изяснено още, че по всяко конкретно дело страните в различна степен се справят с доказателствените си задачи.
Всичко това дава основание да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 638/12.06.2009 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 400/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: