О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№22
София,10.02. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1628 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Н. С., приподписана от адв. Р. Б. срещу въззивно решение № 548/12.01.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 581/2008 г. в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, предоставянето на родителските правя спрямо роденото от брака дете и свързаните с това мерки, както и в частта по ЗЗДН.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна М. С. С. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба в частта й против съдебния акт, постановен по реда на чл. 4 ЗЗДН е недопустима. Производството е специално и независимо, че е допустимо разглеждането му в брачния процес според изричната разпоредба на чл. 7, ал. 2 ЗЗДН / Изм. – ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.,) правилата за обжалване са тези по чл. 17 ЗЗДН.редена е специална процедура и срокове, както и необжалваемост пред касационна инстанция.
Следователно, касационната жалба на С. следва да бъде върната в частта й против решението на Русенския окръжен съд, с което е потвърдена заповедта на първата инстанция за забрана на С. С. да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на М. С. С. и С. С. е задължен за срок от една година да посещава специализирани програми, като го насочва към програми за възстановяване.
Касационната жалба в останалата й част е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и процедура.
Тези условия предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общата е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност – поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
Процедурата на касационното обжалване включва предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
В случая, касаторът не е формулирал въпроси, но от съдържанието на изложението му /след процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК/ могат да се извлекат следните: интересът на детето, преценяван при постановяване на решение по чл. 106 СК /отм./ конкретен ли е; съдът трябва ли да извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето; съдът следва ли да вземе предвид всички фактори, от които зависи достоверността на свидетелските показания; трябва ли да изложи основания защо кредитира едни и отрича доказателствената сила на други писмени доказателства, както и защо не допуска събирането им.
Поддържа се, че по повдигнатите правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в Р-10-2009-ІV ГО, Р-544-2003-ІІ ГО, Р-920-2008-ІІІ ГО и Р-928-2008-ІІІ ГО на Върховния касационен съд.
Първите два въпроса са от значение за постановения резултат по чл. 106 СК /отм./, но даденото в обжалваното решение разрешение, не противоречи на това по приложените съдебни решения. Русенският окръжен съд е изследвал интереса на детето Ф. , родено на 06.02.2001 г., като е оценил конкретната ситуация при преценка на всички относими факти и обстоятелства. В случая съдът се е ръководил от възрастта на детето; неговите физически и емоционални нужди; личността на родителите, техните родителски качества,имащи значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, включително рекрентното депресивно разстройство на майката, повлияно от проведено медикаментозно лечение, както и агресивния модел за справяне в ситуации при бащата, включително упражняваното насилие спрямо майката и нарцистично личностово разстройство и егоистично отношение към останалите. Съдът е съобразил поведението на родителите – по между им и във връзка с детето, както и спрямо детето; готовността да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти; да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител и на неговите роднини; вредата и стреса, които са били претърпени от детето докато е било свидетел на физическото посегателство над майката от бащата; сравнени са битовите условия и хигиена в жилищата, обитавани от двамата родители, като е установено, че тези при майката са по-добри.
Процесуалноправните въпроси дали съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства, от които зависи достоверността на свидетелските показания; трябва ли да изложи основания защо кредитира едни и отрича доказателствената сила на други писмени доказателства, както и защо не допуска събирането им, са принципно важни, но касаторът не е изяснил какво е конкретното им значение за постановения резултат. Следва да се посочи, освен това, че въззивният съд е обсъдил всички свидетелски показания, като е посочил кои кредитира и кои не и се е обосновал. Изтъкнати са и всички обстоятелства, които могат да повлияят върху тяхната достоверност и това до каква степен според съда се е отразило върху обективността на свидетелите. Тези доказателства, освен това не са ценени изолирано, а в съвкупност с целия доказателствен материал по делото.
Писмените доказателства, както всички други всички видове доказателства и доказателствени средства се събират от съда, доколкото те са относими, допустими и необходими. Това става с определения в хода на съдебното дирене според разпореденото в ГПК. В случая касаторът не е изяснил кое относимо, допустимо и необходимо писмено доказателство към спора, предмет на касационното обжалване, съдът без да се е аргументирал, е отказал да допусне. По въпроса как се преценяват писмените доказателства съществуват правилата на чл. 142-146 ГПК /отм./, а осъществяването на даден факт или обстоятелство се установява от съда след преценка на всички доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение. За съда няма задължение да приеме за станал определен факт, само защото за него е представено писмено доказателство.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
И накрая, с оглед характера на спора по чл. 106 СК /отм./, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата в тази й част за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Н. С., приподписана от адв. Р. Б. срещу въззивно решение № 548/12.01.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 581/2008 г. в частта, с която спрямо него е издадена заповед по Закона за защита срещу домашното насилие.
САМО В ТАЗИ ЧАСТ определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 548/12.01.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 581/2008 г. в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, предоставянето на родителските правя спрямо роденото от брака дете и свързаните с това мерки.
В тази част определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: