О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1096
София,17.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 294 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Т” ЕААД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор Н чрез процесуален представител адв. Х, против решение на Софийски градски съд, постановено на 18.04.2008 г. по въззивно гр.д. № 746/2007 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата и ответника по касация В. Е. П. чрез адв. З от АК – София е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски, като представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил като незаконна заповед за уволнение по чл. 325, т. 3 КТ, възстановил е служителя В. П. на заеманата длъжност и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 12.01.2006 до 28.02.2006 г.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, на които се позовава касатора, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В „изложението” са развити доводите на работодателя за законосъобразността на издадената от него заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено.
От твърденията, че „идентични претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ” се разрешават противоречиво от съдилищата и, че въззивното решение противоречи на цитираните съдебни актове на Върховния касационен съд, настоящият състав извлича следните въпроси, обуславящи според касатора допускането на касационното обжалване: кой е момента на прекратяване на трудовото правоотношение – изтичането на срока, за който е сключен договора или заповедта по чл. 325, ал. 3 КТ; може ли уволненият служител да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, ако към момента на решаване на спора, срокът, за който е сключен трудовия договор е изтекъл; дължи ли се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за време след уговорения срок на трудовия договор; допустимо ли е съдът да трансформира трудов договор от срочен в безсрочен.
Последният от поставените въпроси е значим за спора, но съдът не е променил самоволно договорката между страните по трудовото правоотношение, а е приложил нормата на чл. 68, ал. 4 КТ /създадена със ЗИД ДВ бр.25/2001 г./. Разрешението му не противоречи на това по Р-306-ІІІ ГО ВКС, което е имало за предмет и друга фактическа обстановка, а и е постановено при действие на друга редакция на КТ.
Не е налице и противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за трансформиране на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ в безсрочен, когато не е съобразен с ал. 2 и 3. Практиката на ВКС е последователна и непротиворечива, като не е нужно и тълкуване на цитираните норми, както и на чл. 74, ал. 4 КТ, а не са налице и условия, налагащи изоставяне на едно тълкуване за сметка на друго.
Следователно, по разглеждания въпрос не са се осъществили допълнителните предпоставки по която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Другите повдигнати въпроси не са разглеждани от въззивния съд, нито имат значение за постановения от него резултат, защото е прието, че прекратеното трудово правоотношение е било безсрочно. С оглед на това е преценявана и законосъобразността на заповедта за уволнение, както и основателността на другите два иска – за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение.
Несъгласието на касатора със заключението на въззивния съд, направено на базата на събраните по делото доказателства, преценени в съответствие с разпореденото в чл. 68 КТ, § 1, т. 8 ДР и чл. 74, ал. 4 КТ КТ, не е основание за допускане на касационното обжалване. Такова следва да се откаже, като в полза на ответника по касация се присъдят направените в производството разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО касационно обжалване решение на Софийски градски съд, постановено на 18.04.2008 г. по въззивно гр.д. № 746/2007 г. в частта му по чл. 344, ал. 1, т. 1, .т. 2 и т. 3 КТ, както и по чл. 63 ГПК /отм./
ОСЪЖДА „Т” ЕААД, гр. С., адрес на управление кв. „Г”, ул. 5. № 4, представлявано от изпълнителния директор Н, да заплати на В. Е. П. 50 /петдесет/ лв. сторени от нея разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: