О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1090
София,17.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. И. П. чрез адв. Ц против решение № 184/09.06.2008 г. по гр.д. № 150/2008 г. на Ямболския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е развалил на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД два алеаторни договора, оформени съответно в нот.акт № 102/2006 г. и 103/2006 г. по иск на прехвърлителя Д. Т. М. , заместена в процеса по чл. 120 ГПК от наследниците й.
Съдът е приел, че приобретателят по двете сделки П. И. П. не е бил изправна страна от датата на сключването им до подаване на исковата молба и в хода на процеса – не е престирал грижи, адекватни за конкретните потребности на Д. М. и най-вече с оглед влошеното й здравословно състояние.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е ясно кой е материалноправният и/или процесуално-правен въпрос, по който съдът се е произнесъл и, който обуславя допускане на касационното обжалване, защото от него зависи резултата по спора, като разрешаването му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото /касаторът се позовава на т. 3/.
Касационната жалба е оставяна без движение с подробни указания за съдържанието на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, като дори е разяснено кои въпроси има предвид чл. 280, ал. 1 ГПК, необходимостта от излагане на аргументация, че те се явяват съществени за конкретния спор, както и за наличие на допълнителните условия по т. 1 – 3.
В представеното уточнение касаторът сочи, че „решението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, с което нито изяснява въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, за да постанови крайния резултат, нито сочи аргументация с оглед хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване, както и изискването касаторът да се основава на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен, което значи само, че не е необходимо същият въпрос има и принципно значение за правоприлагането.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от П. И. П. чрез адв. Ц против решение № 184/09.06.2008 г. по гр.д. № 150/2008 г. на Ямболския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: