О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1094
София,17.08. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 81 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. Д. чрез кмета И. И. Н. , приподписана от адв. Г против решение № 208/10.10.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 253/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата и ответника по касация И. М. С. чрез адв. К в отговорила по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, а също и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски, като представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
„В” ООД, гр. Г. е обикновен другар на касатора. Не се е присъединил към неговата жалба, нито сам е обжалвал въззивното решение.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Габровският окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Д. районен съд, е осъдил солидарно О. Д. и „В” ООД, гр. Г. да заплатят на И. М. С. 3530 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от падане в необезопасена шахта за мръсен канал в неосветена и тъмна част на ул. „А”, гр. Д..
Съдът е установил, че инцидента е станал на 27.07.2007 г. Шахтата е с дълбочина 250 м и при падането С. си счупил левия крак в областта на глезена, тежко навехнал лявата китка на ръкава и получил травми по гръдния кош с болки и охлузвания.
При тези данни и на основание Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, е направен извод, че „ВиК” ООД, Г. е оператор със задължение да поддържа канализационната система, включително процесната тротоарна канализационна шахта в изправност и обезопасена с капак, поради което следва да се ангажира деликтната му отговорност.
В обжалваното решение е прието, че вредата е причинена и в резултат на липсата на добро улично осветление, което е собственост на О. Д. – установено от договори и протоколи.
При определяне неимуществените вреди, съдът е взел предвид здравословните увреждания, продължителността на лечението, търпените болки и страдания по време на инцидента и лечението; уплахата и стреса и психо-емоционалното възстановяване.
Въззивният съд е изяснил изрично, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и заявения петиум, сочат на предявен иск по чл. 49 ЗЗД срещу О. Д. .
Доводите относно приложението на чл. 50 ЗЗД са относно отговорността на „ВиК” ООД, но в тази част въззивното решение не е обжалвано.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е прецизно, но следва да се приеме, че касаторът се обосновава с произнасянето по следните въпроси: как и от кого се определя предмета на иска, кой дава правната квалификация на спора; при предявяване на иск по чл. 49 ЗЗД необходимо ли е в исковата молба да се сочи и името на прекия причинител на увреждането, а за да се уважи иска, трябва ли преди това да е осъдено физическото лице-деликвент.
Въпросите са от значение за решението, постановено против община Д., но въззивният съд не е дал разрешение, което да противоречи на това по приложените съдебни актове. По тях, също така има трайна и непротиворечива практика на ВС и ВКС, като изясняването им не е необходимо с цел точното приложение на закона и развитие на правото.
Габровският окръжен съд е изходил от фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, като е приел, че именно те очертават предмета на спора. Сам е дал материално-правна квалификация, като дори изрично е изяснил, че не е обвързан от тази, посочена от ищеца в исковата му молба.
Доводите на касатора относно иска срещу втория ответник и квалифицирането му от съда са без значение, доколкото той не е страна по него, а и не засягат обжалваната част от решението.
В приложените към изложението съдебни решения не е застъпено становище, че името на лицето, на което е възложена работата следва да бъде посочено, за да се приеме, че против възложителя има предявен иск по чл. 49 ЗЗД, нито, че осъждането на прекия причинител е условие за ангажиране отговорността на юридическото лице-възложител.
Вярно е, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и е в зависимост от извършения деликт, но е достатъчно обемът на отговорността на конкретният извършител да е установим. Последователно в практиката е застъпвано становището, че за целта е нужно да се е налице увреждане и то до е по повод на възложена от ответника работа /напр.т. 7 ПП 7/59 ВС, Р-27-82 ОСГК ВС/. Не е необходимо и персоналният причинител на увреждането да е известен, още по-малко преди това самият той да е осъден по чл. 45 ЗЗД. При това, не винаги прекият деликвент може да бъде установено и само поради това отговорността на възложителя не може да бъде експулпира.
В заключение, касационно обжалване по подадената жалба не следва да се допуска. В полза на ответника по касация се присъдят направените в производството разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 208/10.10.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 253/2008 г. в частта му, с която О. Д. е осъдена да заплати на И. М. С. обезщетение по чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на И. М. С. 100 лв. сторени от него разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: