О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1098
София, 17.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 112 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Т. Х. против решение на № 508/07.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 507/2008 г. в частта, с която е уважен иск по чл. 21 СК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
След проведена процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК, касаторът е представил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което съдът намира, че е изпълнено и изискването по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като в отговора си по чл. чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Ц. А. чрез адв. Б от АК – С. К. В. Д. поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване. Излага съображения и за неоснователност на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Смолянският окръжен съд, като е потвърдил решението на първостепенния Смолянски районен съд, е признал за установено в отношенията между страните, че Ц. В. С. е изключителен собственик на подробно описан апартамент в гр. С., като е отхвърлил иска му против Р. Х. по чл. 21 СК относно дворно място в м. „М”, землището на гр. С..
За да уважи иска, който има за предмет апартамент 37, съдът е приел, че той е закупен по време на брака между страните, но е изцяло заплатен със сума, получена от продажба на лично имущество на съпруга Ц.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът не изяснява материално-правният и/или процесуално-правен въпрос, който според него налага допускане на жалбата до касационно разглеждане. По съдържание „изложението” съставлява становище на касатора защо според него касационната му жалба е основателна .
Съдът няма как да извърши проверка дали са налице условията за допускане на касационното обжалване, като не може да извлече и от съдържанието на касационната жалба кои въпроси има предвид касатора, дали те са от значение за резултата по спора, съответно налице ли са и допълнителните условия, уредени в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Към изложението е приложено и Постановление № 5/31.10.1972 г. ВС РБ за обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 и чл. 14 СК от 1968 г. /отм./. За настоящият състав е невъзможно да прецени кой от въпросите, разгледани в него, въззивният съд евентуално е разрешил, различно от указаното, нито може да го свърже с касационните оплаквания и така да извлече основанията за допускане на касационното обжалване.
Другите съдебни актове са Р-20-91-І ГО ВС, О-158-1970-ІІ ГО ВС РБ, №-16-1972-ІІ ГО ВС и №-44-1971-ІІ ГО ВС. В тях е разгледана възможността за прекратяване на иск за делба поради отказ или оттегляне на иска и невъзможността съда да прекрати производството. Обжалваното решение, обаче, е постановено по чл. 21 СК, като съдилищата не са разглеждали иск за делба, нито са прекратявали производството по такава претенция.
Ако цитираните съдебни актове са представени с оглед касационното оплакване за недопустимост на въззивното решение /само в обжалваната част/, защото съдът се бил произнесъл по непредявен иск вместо по чл. 34 ЗС, то те не са относими към евентуалния процесуален въпрос за задължението на съда да дава защита в рамките, определени в исковата молба или изменени по предвидения от закона начин. Следва да се посочи, че този въпрос не се явява и съществен в случая, защото предмета на спора е вече определен от първата касация, разгледала спора, която е дала и указания, съобразени с фактите по делото и закона, спазени точно от въззивния съд.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в производството съдебно-деловодни разноски – 200 лв. платен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по касационната жалба и защита.
Мотивиран от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена подадена от Р. Т. Х. против решение на № 508/07.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 507/2008 г. в частта, с която е уважен иск по чл. 21 СК.
ОСЪЖДА Р. Т. Х. да заплати на Ц. В. А. 200 /двеста/ лв. съдебно-деловодни разноски за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: