РЕШЕНИЕ
№363
София, 11. май 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Албена Бонева
при участието на секретаря Ст. Тодорова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1110 по описа на Второ гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 29.06.2007 г. по гр.д. № 3632/2006, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.07.2006 г.по гр.д. № 1525/2006, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от имот.
Недоволен от решението е касаторът “М” ЕАД, София, който го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.
Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила не е призната доказателствената сила на легитимиращия го нотариален акт за собственост върху процесната реална част от имот, която е предоставена на неговия праводател за стопанисване, а собствеността е придобита по чл. 17а ЗППДОП (отм.); и в нарушение на материалния закон е прието, че несъставянето на акт за държавна собственост има правно значение, а няма правно значение протоколът за въвод в имота.
Ответницата по жалбата С. Н. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери служебно допустимостта на обжалваното решение, го намира недопустимо.
В основанието на исковата молба и допълнителните изложения към нея истцата е посочила, че процесната реална част от имот й е възстановена с решение на ОБПК, но не попълнена в кадастралната основа поради отказа на ответника да подпише констативния акт. В допълнението към исковата молба от 26.09.2005 г. истцата е поискала границите на имота да бъдат установени в производството по делото.
Видно от изложеното истцата не твърди, че е приключено производството по възстановяване на процесната реална част от имота, който се намира в урбанизирана територия, поради несъгласието на ответника да бъде попълнена кадастралната основа на действащия ПР м. “Д” по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ. Като се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собственост (какъвто истцата няма правен интерес да предяви) вместо по предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (уважаването на който е предпоставка да бъде довършена процедурата по възстановяването на земеделската земя), въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото –върнато на районния съд за разглеждане на предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд от 29.06.2007 г. по гр.д. № 3632/2006, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.07.2006 г.по гр.д. № 1525/2006.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за разглеждане на предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.