О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№179
София, 15.03. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 624 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на Н. Н. Г. против определение на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1885/2008 г. по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
Решението по съществото на материално правния спор не е обжалвано, но то не е изключено от касационен контрол, поради което на такъв подлежи и съдебният акт в частта по чл. 64 ГПК /отм./.
Определението за дължимите разноски, независимо дали е част от акта по същество /чл. 189, ал. 1, б. „д” ГПК от 1952 г., отм./ или е самостоятелен акт по чл. 192, ал. 4 ГПК от 1952 г. /отм./, подлежи на обжалване по един и същи ред и той е този, по който подлежи на обжалване самото решение – чл. 248, ал. 3 ГПК /нов/.
Следователно, в случая, частната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на разглеждане от Върховен касационен съд съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
В. Д. В. е предявил против Н. Н. Г. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко- продажба поради не плащане на цената.
Ответникът е предявил в условията на евентуалност насрещен иск за сумата от 10 000 лв. – сторени в имота подобрения.
Първата инстанция е уважил главния иск и е отхвърлила насрещната претенция.
В хода на въззивното производство е извършено плащане на цената от купувача – ответник по иска Г.
Поради това въззивният състав е отменил решението, постановено от районния съд по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е отхвърлил иска.
При този резултат е прието, че не се дължи произнасяне по евентуалния насрещен иск, поради което и първоинстанционното решение е било обезсилено в частта по чл. 72 ЗС.
Съдът е изложил съображения, че промяната в резултата се дължи на поведение на ответника, предприето едва в хода на въззивното производство.
С определението по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ Софийски градски съд е отказал да промени съдебния си акт в частта относно разноските, които и за двете инстанции са възложени на ответника Г.
Определението е частично неправилно.
Съдът е приел, че плащането е станало изискуемо на 02.07.2007 г. в хода на първоинстанционното производство, което значи, че съдът е бил сезиран с исковата молба преждевременно. Нито в исковата молба, нито по делото има данни, че длъжникът е станал неплатежоспособен или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения, което би дало основание на В. В. да иска Н. Г. предварително изпълнение /чл. 71 ЗЗД/.
Следователно, ответникът по иска не е станал причина за предявяване на иска. В същото време, след 02.07.2007 г. той е изпаднал в забава и отхвърлянето на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е само по причина, че е извършил плащане на дълга в хода на развилия се пред втората инстанция процес.
При тези данни, отговорността за разноските, сторени от страните в първа инстанция по иска с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД, следва да бъдат поети изцяло от ответника. Вярно е, че иска е бил преждевременно предявен, но след настъпване на неговата изискуемост, липсва изпълнение и признание на иска, така, че не са били налице кумулативните предпоставки за приложение на чл. 65, ал. 2 ГПК /отм./.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1885/2008 г. по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: