О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№343
София, 26.03. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1877 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. А. Г. чрез адв. А от АК – София против решение № 196/26.05.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3853/2006 г. и поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ с решение № 308/15.10.2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор до размера на 1/6 ид.ч., с който е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от М. Г.
Касаторът не е формулирал правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, нито се е обосновал по някакъв начин за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитирал е само бланкетно като основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Според уредбата на касационното обжалване по ГПК от 2007 г., касационна жалба подлежи на предварителна селекция за наличие на основания за допускане на разглеждането й по обосновка, която касаторът е длъжен да направи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е ясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде ясно и точно посочен, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая, както съставът вече посочи, въпроси не са формулирани.
Доколкото предмета на делото не е изключен изрично от касационен контрол, единственото законово ограничение за касационното обжалване, е обжалваемият интерес.
Ето защо, обосновката за допускане на касационното обжалване с това, че въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и точното прилагане на закона ”в частта, отнасяща се до разваляне на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти” е неоснователна.
Развитите доводи от касатора в изложението какво означава неправилно прилагане и тълкуване на закона и развитие на правото сами по себе си не могат да послужат като основание за допускане касационното обжалване на конкретното въззивно решение.
Посочено е още, че „ Върховният касационен съд трябва да се произнесе по повдигнатите спорни моменти, тъй като това решение ще доведе до отстраняване на непълнотите и неясноните по конкретните правни норми, което безспорно ще доведе до усъвършенстване на правоприлагането”. Кои „спорни моменти” има предвид касатора не е уточнено, нито какво разрешение е дал по тях въззивния съд, още по-малко какви неясни правни норми е приложил и каква непълнота в правото следва да бъде преодоляна по тълкувателен път.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 196/26.05.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3853/2006 г. и поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ с решение № 308/15.10.2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: