О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№631
София, 10.06. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 372 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. П. И. чрез адв. Г от АК – Шумен против решение № 141/30.10.2009 г., постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 292/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна Прокуратурата на Р. Б. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Копие от касационната жалба е връчена още на Окръжна прокуратура – Търговище и Окръжен съд – Шумен, които са призовавани от инстанциите по същество, но по отношение на тях няма постановено съдебно решение. Следователно, те не са страни в настоящото производство.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Шуменски окръжен съд, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на И. П. И. по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата от 15 000 лв. неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 116 НК, ведно с лихва, считано от 28.07.2008г., като е отхвърлил претенцията за разликата до 150 000 лв.
Съдът е установил, че И. И. бил привлечен на 11.08.2001 г. като обвиняем в извършване на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 1, пр. 1 НК, вр. чл. 115, вр. чл. 20 НК за това, че в съучастие като съизвършител с Х. Г. и Д. Й. умишлено умъртвил М. П. В. по особено мъчителен начин за убития с особена жестокост и представляващо опасен рецидив. Вчета е мярка за неотклонение „задържане под стража”. Шуменският окръжен съд е признал И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 вр. Чл. 129, вр. Чл. 20 ал. 2 и чл. 29 НК и го е осъдил на 6 години лишаване от свобода, като го е оправдал по първоначално повдигнатите обвинения. Варненският апелативен съд е признал И. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение, като отменил и наложената мярка за неотклонение. Това решение е потвърдено от Върховния касационен съд с решение от 06.02.2007г. И. бил освободен от ареста на 10.03.2006 г.
Установено е още, че в резултат на повдигнатото обвинение и задържането под стража психиката на И. се разстроила, а след излизането от затвора бил подтиснат, срамувал се, че го сочат като убиец, приятелите и познатите му си променили отношението, кръга от близки приятели се стеснил.
Съдът приел, че на И. са причинени неимуществени вреди, но при определяне на размера им следва да се вземе личността на увредения /”дееца” според терминологията на въззивната инстанция/, а той бил многократно осъждан, с ефективно изтърпяни присъди, поради което и деянието /онова, за което е бил обвинен и оправдан/ е извършено при условията на опасен рецидив. Съдът направил извод, че негативните изживявания са му се отразили в по-малка степен, отколкото на човек с чисто съдебно и криминално минало.
Въззивната инстанция още направила заключение за съпричиняване на вредите от страна на И. Посочено е, че привличането му като обвиняем се дължи единствено на неговото присъствие при умъртвяването на М. В. , а това не било случайно, а умишлено според установеното в наказателното производство. Той бил повикан от подсъдимия Г да сплашат В. , като му счупят крак, ръка срещу 500 лв. и му дал тояга. Натискал към водата „свидетеля Х. ”, който се опитал да търси помощ, а впоследствие получил на два пъти пари от подсъдимия Г.
Съдът е посочил, че „вината на И. в качеството му на пострадал” ще е налице при поведение, което не съответства на поведението на добър гражданин и човек, който полага достатъчно грижи за запазването на своите права и интереси.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационното обжалване със следните въпроси:
1. допустимо ли е във въззивното производство ответникът да твърди нови обстоятелства – съпричиняване от страна на пострадалия – ищец по делото /да, с оглед тълкуването на чл. 266 ГПК/.
2. съдебното минало на пострадал по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ има ли отношение към справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и може ли да се квалифицира като опасен рецидив деяние, за което наказателният съд е оправдал подсъдимия.
3. силното обременено съдебно минало съставлява ли съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за привличането на едно лице като обвиняем.
4. действия, които не са предприети в хода на извършваните процесуално следствени действия, подвеждащи прокуратурата за повдигане на конкретно обвинение, могат ли да се ценят като такива, с които лицето предизвиква и съпричинява наказателната репресия срещу себе си.
Правните въпроси са от значение за постановения резултат, като решението по тях има значение за точното приложение на закона, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141/30.10.2009 г., постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 292/2009 г. в частта, с която иска по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2011 г. от 09.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: