О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№636
София, 10.06. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 247 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. а. „Социални дейности на Министерство на отбраната”, София, приподписана от старши юрисконсулт С. Б. против решение на Софийски градски съд, постановено на 15.10.2009 г. по въззивно гр.д. № 5872/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна Л. Х. Г. чрез адв. А от АК – Хасково е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като е изложил и съображения, които са за правилност на въззивното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски за инстанцията..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Русенски районен съд, е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 т. 2 и т. 3 КТ на Л. Х. Г. против И. а. „Социални дейности на Министерство на отбраната”, София. Осъдил е ответника да заплати съдебно-деловодни разноски на ищеца, както и дължимите по трудовия спор държавни такси в полза на съдебната власт.
В изложението не са формулирани правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, липсва и обосновка за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В касационното производство съдът проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК.
Тази проверка се извършва само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е ясно кои въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното им отношение към резултата по спора.
Ето защо, тези правни въпроси трябва да бъдат точно посочени, като касационната инстанция може само да ги конкретизира или преформулира, но не може сам да ги определи, каквито указания са дадени изрично и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая, касаторът в изложението е посочил, че съдът, определяйки прасивната легитимация по спора, се е „произнесъл по процесуалноправен върпос от значение за точното прилагане на закона, с оглед изхода на делото и основен за спора, тъй като се засяга основателността на иск, по който съдът се е произнесъл и, от който зависи правилния изход на делото”.
Кой е този „процесуалноправен въпрос” не е уточнено, а и според касационните оплаквания, явно касаторът поддържа, че не е надлежно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове. В изложението е следвало да бъде изяснено при решаването на кои правни въпроси въззивният съд е достигнал до обратния на поддържания от касатора правен извод и съответно, че разглеждането им от касационния съд се налага поради някое от основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
В изложението е посочено още, че „вторият въпрос, по който съдът се е произнесъл е материалноправен и касае нарушение на материалния закон, свързан с неправилно приложение на текстове от ПМС 167/2008 г… Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с оглед създаване на непротиворечива практика по въпроса за правоприемство на закрити юридически лица , част от дейността на които е поета от две или повече юридически лица”.
В случая, доводът е за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Постановеният от въззивния съд резултат, може да се дължи на разрешения по различни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси .
Както вече бе посочено, липсват такива, поради което няма как да се извърши и преценката са налице условията за допускане на касационно обжалване.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебно-деловодни разноски, които са 750 лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение на Софийски градски съд, постановено на 15.10.2009 г. по въззивно гр.д. № 5872/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: