О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№341
София, 26.03. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1865 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. И. Б. , приподписана от адв. Г против решение на Софийски градски съд, постановено на 12.03.2009 г. по въззивно гр.д. № 83/2008 г.
Татяна Ц. Б. , Д. К. Б. и С. К. Б. са се присъединили към касационната жалба с молба вх. № 52274/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
„П” АД, гр. С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за недопустимост на касационната жалба поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Възражението на „П” АД, гр. С. не се отнася до правото на касационна жалба и надлежното му упражняване от касатора, а до предпоставките за селектиране на допустимите касационни жалби до касационно разглеждане.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 49 ЗЗД, като всеки от ищците К, Т. Ц. Б. , Д. К. Б. и С. К. Б. е предявил частичен иск за 2 100 лв. против „П” АД, гр. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди от действия по повод договор за банков кредит. Твърди се, че при отпускането му кредитополучателят К. Б. подписал две споразумения, но не е имал достатъчно време да се запознае с тях, особено с уговореното обезпечение чрез ипотека, по независещи от кредитополучателя причини спрял да погасява задълженията си, обезпечаването му чрез учредяване на залог по Закона за особените залози извършил под заплаха; събирането на залозите и продажба на ипотекираното жилище било предприето от банката в нарушение на Наредба № 35/1997 г. за продажба чрез търг на движими вещи, заложени в полза на банка, на Закона за банките, на Закона за счетоводството и Закона за особените залози; в производството по несъстоятелност спрямо К. Б. в качеството му на едноличен търговец, образувано по искане на банката, са допуснати редица нарушения от процесуални представители на банката и от синдика. В резултат на това, било насрочено принудително изпълнение срещу единственото жилище на ищците. Стресът, преживян от тях в периода 22.01.2004 г. – 27.09.2006 г., когато със съдебно решение е признато, че имота е индвидуална собственост на Т. Б. , довел до изостряна на хроничните заболявания на К. Б. , Т. Б. получила нервно разстройство, Д. Б. станала раздразнителна и затворена, което пречело на нормалното отглеждане на малкото й дете, а С. Б. влошил учението си и постиженията в спорта.
Всички субективно съединени искове са отхвърлени.
Касаторът не е формулирал правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, нито се е обосновал за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдържанието на касационната жалба, а и всички следващи допълнения към нея и молби, сочат на неразбиране от касатора на същността на касационното производство. В него съдът проверява валидността и допустимостта на въззивното решение, като и правилността му в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК.
Тази проверка се извършва само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е ясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде точно посочен, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които въззивният съд според касатора е разгледал, за да постанови обжалваното решение, нито пък има твърдения, сочещи на допълнителните условия, предвидени в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение на Софийски градски съд, постановено на 12.03.2009 г. по въззивно гр.д. № 83/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: