О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№306
София, 15.03. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1818 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Л. Б. против решение на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 211/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Д. Г. Д. лично и с молба чрез адв. Б е възразил срещу допускане на касационното обжалване. Моли за присъждане на съдебни разноски.
А. П. Л. – Д. и Г. Д. Д. са отговорили е отговорил, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 70, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./.
С въззивното решение, като е потвърдено това на първата инстанция, е определен режим на лични контакти между детето Г. Д. Д. , родена през 2003 г. с неговите баба и дядо по бащина линия.
Съдът е изложил съображения, че е в интерес на детето да осъществява личен контакт със своите баба и дядо, за което майката създава пречки, поради което и съдът, с оглед възрастта на детето и другите критерии, имащи значение, е определил конкретен режим на срещи между внучката и Д. .
Касаторът не е формулирал правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и чието разрешаване е в „противоречие” с непосочена практика на Върховния касационен съд.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК бланкетно е цитирал, че основание за допускане на касационното обжалване е чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Буквално обосновката е следната: „Въззивното решение е незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалноправните норми, а решаването на процесния спор е от съществено значение за точното прилагане на закона. То е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което е необходимо произнасяне по този спор от ВКС”.
Според уредбата на касационното обжалване според ГПК от 2007 г., касационна жалба подлежи на предварителна селекция за наличие на основания за допускане на разглеждането й по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е ясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към постановения резултат по спора.
Този въпрос трябва да бъде ясно и точно посочен от касатора, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК и ТК.
В случая, въпроси не са формулирани. Критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 не се отнасят към самия съдебния спор – предмет на иска, който се индивидуализира чрез страни, правопораждащи факти и петитум, и предмет на касационното обжалване: страни, въззивно решение, съответно част от него и касационни оплаквания. Доколкото предмета на делото не е изключен изрично от касационен контрол, единственото законово ограничение за касационното обжалване, е обжалваемият интерес.
Ето защо, обосновката за допускане на касационното обжалване с това, че въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 70, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ е неоснователна. В случая, характера на спора задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, което налага касационната инстанция да провери наличието на условия за допускане на жалбата за разглеждане и на други основания, непосочени от касатора. Настоящият състав намира, че такива не съществуват.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответниците по касация имат право на съдебно деловодни разноски за инстанцията, но не са представили доказателства за такива, поради което молбата им по чл. 78 ГПК се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 211/2008 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: