О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№286
София, 01.06.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 301 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. А. В. в качеството й на майка и законна представителка на малолетните В. А. Ж. и Г. А. Ж. , двамата родени на 11.02.2000 г., против определение № 2125/14.07.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2653/2007 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., нито за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, така че неправилно от жалбоподателите е изисквано да обосноват основания за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С решение № 503/15.05.2008 г., постановено по гр.д. № 2653/2007 г. състав на Варненския окръжен съд е отхвърлил иска на А. Г. Ж. против В. А. Ж. и Г. А. Ж. , действащи чрез тяхната майка и законен представител А. А. В. по чл. 255 ГПК /отм./.
Присъдил е на ответниците съдебно-деловодни разноски в размер на 755 лв., на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК.
С молба от 10.06.2007 г. ответниците чрез адв. Д са поискали от съда да промени съдебното решение в частта за разноските по твърдение, че те са грешно изчислени, като техният реален размер е 1605 лв.
Съдът е оставил без движение молбата с указание да се уточни дали се твърди грешка в мотиви и диспозитив или грешка в пресмятането.
Страните са посочили, че съдът е допуснал грешка в пресмятането, поради което и искат отстраняването й като очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК от 2007 г. /аналогичен на чл. 192, ал. 4 ГПК от 1952 г./.
С атакуваното определение съдът е върнал молбата, като е изложил съображения, че не са отстранени констатираните нередовности – твърдението и основаното на тях искане си противоречат.
Определението е незаконосъобразно.
Съдът не е обвързан от квалификациите, давани от страните на предприетите от тях процесуални действия, а изхожда от съдържанието им, като ги подвежда към съответната правна норма. Следователно, в случая, съдът е длъжен да определи дали според твърдението на молителите е допуснал противоречие между диспозитив и мотиви или грешка в изчисленията.
Освен това, и в двата случая, ще следва да процедира по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм. /, защото твърдяният порок касае съдебният акт в частта за разноските.
В заключение, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2125/14.07.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2653/2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: