О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№285
София, 01.06.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1717 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
А. П. Н. чрез адв. В е подал частна жалба против определението на Софийски градски съд по гр.д. № 2478/2007 г., постановено на 01.08.2008 г. по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
С решение от 04.06.2007 г. по гр.д. № 18942/2006 г. Софийският районен съд е отхвърлил иска по чл. 209, ал. 3 ГПК, предявен от А. П. Н. срещу съпрузите С. Й. Д. и Г. Д. Д.
Въззивният съд е потвърдил първостепенния съдебен акт.
С определение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ са присъдени и разноски – по 500 лв. за всеки от съпрузите – ответници.
Решението по съществото на материално правния спор не е обжалвано, но то не е изключено от касационен контрол, поради което на такъв подлежи и съдебният акт в частта по чл. 64 ГПК /отм./.
Определението за дължимите разноски, независимо дали е част от акта по същество /чл. 189, ал. 1, б. „д” ГПК от 1952 г., отм./ или е самостоятелен акт по чл. 192, ал. 4 ГПК от 1952 г., подлежи на обжалване по един и същи ред и той е този, по който подлежи на обжалване самото решение.
Разясненията, дадени в т. 5 на ТР 1 от 17.07.2001 г. на ВКС относно същността на претенцията за съдебно-деловодните, не са загубили значение при действието на новия ГПК от 2007 г., при това в него изрично е записано, че режимът на обжалване се подчинява на този, относим за главния акт- 248, ал. 3 .
Следователно, в случая, частната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на разглеждане от Върховен касационен съд съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Не отговаря на данните по делото оплакването, че атакуваното определение било постановено след преклузивния срок по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./. Той се изчислява от датата на влизане в сила на съдебното решение до датата, на която е сезиран съда – не датата на съдебния акт.
В случая, съдът се е произнесъл в рамките на двумесечния срок, определен в цитираната по-горе правна норма.
Налице са и условията за присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на ответниците – искът е отхвърлен, до приключване на съдебното дирене те са заявили претенция по чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ и са представили доказателства за платен адвокатски хонорар.
Съдът е пропуснал в решението си да се произнесе и по това искане, поради което правилно е сторил това с определение по чл. 192, ал. 4 ГПК.
Той не е обвързан от квалификациите, давани от страните на предприетите от тях процесуални действия, а изхожда от съдържанието им, като ги подвежда към съответната правна норма. В случая, С. Й. Д. и Г. Д. Д. са подали „частна жалба” с искане да им бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция и правилно Софийски градски съд е квалифицирал същата като молба по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, по която компетентен да се произнесе е именно съдът, постановил и решението по същество.
В заключение, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийски градски съд по гр.д. № 2478/2007 г., постановено на 01.08.2008 г. по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
правомощието си да приложи нормата на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм/
В разглеждания случай, с оглед предмета на спора /иск за нищожност на съдебно решение на основание разглеждане на спора от родово некомпетентен съд – РС вместо СГС/ и характера на осъществената правна защита, заплатеният размер на адвокатското възнаграждение от двамата ответници, правилно е бил приет за прекомерен и съответно редуциран от решаващия съд.
В заключение, частните жалби на С. Й. Д. и Г. Д. Д. са неоснователни, а атакуваният от тях съдебен акт, който е законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.
По частната жалба на А. П. Н.
Тя е по чл. 248, ал. 3, вр. § 2, ал. 11 ПЗР ГПК от 2007 г. и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Определението за дължимите разноски, независимо дали е част от акта по същество /чл. 189, ал. 1, б. „д” ГПК от 1952 г., отм./ или е самостоятелен акт по чл. 192, ал. 4 ГПК от 1952 г., подлежи на обжалване по един и същи ред и той е този, по който подлежи на обжалване самото решение.
Разясненията, дадени в т. 5 на ТР 1 от 17.07.2001 г. на ВКС относно същността на претенцията за съдебно-деловодните, не са загубили значение при действието на новия ГПК от 2007 г., при това в него изрично е записано, че режимът на обжалване се подчинява на този, относим за главния акт.
Следователно, в случая, частната жалба следва да отговаря на условията за допустимост по чл. 274, ал. 3 ГПК от 2007 г.
Администриращият съд е изпратил същата без да изиска изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето, защо тя следва да бъде оставена без движение.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решенето на Софийски градски съд от 24.03.2008 г. по въззивно гр.д. № 2478/2007 г. в частта му относно разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по частната жалба на А. П. Ни. против определението на Софийски градски съд по гр.д. № 2478/2007 г., постановено на 01.08.2008 г. по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм/.
УКАЗВА на А. П. Ни. в едноседмичен срок от съобщението да представи писмено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК от 2007 г., като обоснове кой е същественият правен въпрос, решен от СГС в определението, налагащ касационна проверка, поради наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК от 2007 г.
При неизпълнение в срок, частната жалба ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: