О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№42
София, 27.01. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4557 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. В. Й. против решение на Софийски градски съд, постановено на 16.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 4377/2006 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 281 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като И. Т. Г. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
В процедурата по чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, намира следното:
И. В. Й. е предявил иск по чл. 21 СК срещу бившата си съпруга Д. Ф. Г. относно 1/6 ид.ч. от подробно описан недвижим имот.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска.
За да постанови този резултат, е изложил съображения, че е недоказано твърдението на ищеца за влагане на лични средства в закупуването на спорната идеална част от имота. Поради това е и необорена презумпцията на чл. 19 СК.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, на които се позовава касатора, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният въпрос, дали е допустимо придобиване в условията на съпружеска имуществена общност само на идеална част от една вещ, е от значение за правоприлагането и в същото време е съществен за резултата по конкретното дело, но разрешението на въззивния съд не е в противоречие с приложените Тр № № 44/1971 г. ОСГК ВС РБ, Р-241/04.04.1989 ІІ ГО ВС Р-615/27.10.2005 І ГО ВКС, Р-1299/2007 ІV ГО ВКС и Решение по гр.д. № 143/2002 г на РС – Дулово /решенията на административните съдилища не попадат в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК/.
Поставеният въпрос, също така и е последователно разрешаван в трайната практика на ВС и ВКС, не създава затруднения в правоприлагането на съдилищата от страната, нито се нуждае от тълкуване, като и разрешението на въззивния съд не налага такова с оглед точното приложение на материално-правната норма.
Една вещ /движима или недвижима/ може да се придобива от различни лица и/или чрез различни придобивни способи, от което следва, че е възможно да се притежава в съсобственост, а с оглед начина и времето на придобиването, идеална част от нея да е в режим на съпружеска имуществена общност.
Хипотезите на чл. 21 СК уреждат случаи, както на пълна, така и на частична трансформация на лично имущество, което означава, че във втория случай, вещта е в едната си част лично притежание на съпруга, а в друга, съпружеска имуществена общност.
Не е спорен, неясен, нито противоречиво разрешаван и чл. 19, ал. 1 СК – има предвид както изцяло вещите и правата върху тях, така и идеални части от вещите и правата върху тях, щом са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос.
Приложените към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК съдебни решения разглеждат случаи на придобиване по време на брака, които изключва съвместния принос. В част от тях е изяснено, че при придобиване по приращение, собствеността на присъединената вещ се следва от главната, а в други, че щом вещта е изцяло придобита с дарени лично на единия съпруг средства, тя е негова изключителна собственост.
В случая, придобиването на спорната 1/6 ид.ч. е чрез покупко-продажба и съображенията на съда да отхвърли иска са, че вложените средства не са лични на мъжа.
Ето защо, не са налице основания за допускане до разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО касационна жалба, подадена от И. В. Й. против решение на Софийски градски съд, постановено на 16.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 4377/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: