О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№512
София, 26.05.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 649 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Ц. Е. и Г. Г. Е. , действащи чрез адв. С против решение № 109/29.12.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 245/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 281 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Ц. Е. Е. чрез адв. К е подал в срок отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като излага съображения за неоснователност на жалбата, както и, че решението на съда не противоречи на съдебната практика.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил иска на Е. и Г. Е. за поставяне на Ц. Е. Е. под запрещение.
Съдът е изложил съображения, че ответникът страда от душевна болест, което означава, че е налице медицинският критерий за поставяне под запрещение. Липсва, обаче, юридическият критерий за това, защото според заключението на съдебната експертиза ответникът е в терапевтична ремисия – спокоен е, напълно ориентиран за собствената си личност и актуалните събития. Мисловният процес протича нормално, правилно логическии граматически построен, няма налудни и натрапни идеи, нито разстройство въз възприятно-представната сфера. При съпоставка и със свидетелските показания, както и личния контакт с ответника, съдът е приел, че поведението му е нормално и адекватно. Същият работи на ръководна работа като управител на автомивка с високо трудово възнаграждения и живее на съпружески начала с приятелка.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на които се позовават касаторите, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в касационната жалба въпрос: обвързан ли е съдът от заключението на съдебната експертиза и възможно ли е, въпреки установено с нея душевно заболяване, да се отхвърли иск по чл. 336 ГПК, са от принципно значение за това особено исково производство, като са и съществени за резултата по конкретното дело.
Разрешението им, обаче, не е в противоречие с ПП № 5/1979 г. ВС РБ, в което изрично е указано, че експертът е компетентен да даде заключение дали ответникът страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, както и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Само съдът, обаче е компетентен да реши, както с медицинските данни, така и с другите доказателства, дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение. Изрично Пленумът на Върховния съд на Република България е разяснил, че когато съдилищата, позовавайки се на своите непосредствени впечатления от разпита на лицето и близките му, са отхвърлили експертизата, не са постановили незаконосъобразни решения.
Бургаският окръжен съд в обжалваното решение, изрично се е обосновал, както с медицинското заключение, така и със свидетелските показания и с непосредствените си впечатления, добити при разпита на ответника. Подробно, логично и ясно се е аргументирал защо не приема извода на вещото лице, че Ц. Е. Е. не може да се грижи пълноценно за своите работи. Така, посочено е, че експертизата се е позовала единствено на обстоятелството, че в периода на терапевтична ремисия, болният е некритичен към психичното си разстройство и не приема назначената му противорецидивна терапия. Съдът е противопоставил довод, че това би могло да доведе до обостряне на заболяването му, което е бъдещо и несигурно събитие, при което евентуално може и да се стигне до положение дееспособността на болния да бъде ограничена. Понастоящем, обаче, той е в добро психическо състояние и може да взема напълно валидни решения, разбира свойството и значенията на извършените правни действия, като не се установяват и конкретни прояви на поведение, които да обосноват извод за реална неспособност да се грижи за своите работи.
Следователно, апелативният съд е изпълнил и указанията на ПП № 5/1979 г. за изрична обосновка, когато отхвърля заключението на вещото лице.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Е. Ц. Е. и Г. Г. Е. , действащи чрез адв. С против решение № 109/29.12.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 245/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: