О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№489
София, 03.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 74 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Ф. К. , приподписана от адв. Л от АК – София срещу въззивно решение от 08.06.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3388/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна О. Н. Ш. излага съображения за неоснователонст на касационната жалба, които са от морално-етично естество.
Е. П. С. чрез адв. Е е отговорил, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, като е изложил по съществото си доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Възразява и срещу основателността на иска. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадени е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожността на покупко-продажба, оформена в нотариален акт № 27, том ІV, дело № 535/2004 г. поради това, че продавачът не бил собственик на прехвърлената вещ.
Със същото решение е отменено първостепенното решение по чл. 193 ГПК /отм./, като вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете за нищожност на договор за дарение, като извършен в противоречие с чл. 19, ал. 3 ЗЗД и заобикаляне на добрите нрави /за да не може обещателят по предварителен договор за продажба, за да не изпълни задълженията си и той да бъде осъден по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/.
Повдигнати са следните въпроси:
Възможно ли е въззивният съд за първи път да се произнася по съществото на спора по един предявен иск и по въпроси, по които не е бил сезиран с въззивна жалба.
Поддържа се противоречива съдебна практика, но не са представени доказателства за наличие на такава. Дори не са цитирани съдебни актове, в които според касатора повдигнатите въпроси са разрешени по начин, различен от възприетия в обжалваното решение.
Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съществува обилна съдебна практика и тя е непротиворечива за правомощията на въззивната инстанция
Известно е, че в условията на пълен въззив при дейсвието на ГПК /отм./ в редакцията му след изм. ДВ бр. 124/1997 г. втората инстанция не проверява първоинстанционното решение по оплакванията във въззивната жалба, а сама формира фактически и правни изводи по правилата на чл. 188 ГПК /отм./.
Относно решението на въззивния съд в частта по иска за нищожност на договора за дарение, то същото е постановено след проведена процедура по чл. 193 ГПК от първостепенния съд.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба имат право да получат сторените в инстанцията съдебни разноски, но не са представили доказателства, поради което молбата на Е. П. С. следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 08.06.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3388/2009 г.
РАЗНОСКИ на се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: