О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№384
София, 14.04. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5343 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. Н. и Я. Н. Н. , приподписана от адв. Н от Адвокатска колегия – Варна против решение № 372/03.10.2008 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1166/2007 г.
Излагат доводи за нищожност на решението, евентуално за неправилност.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като В. Н. Г. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Делото е за делба и е в първа фаза по допускане.
Районният съд е допуснал делбата между страните по исковата молба върху дворно място с построена в същото едноетажна жилищна сграда. На В. Г. е определил дял от 1/3 ид.ч. , а на Я. Н. Н. – 2/3 ид.ч.
Във въззивното производство съдът е конституирал задължителен необходим другар С. И. Н., съпруг на Я. Н. становил е, че В. Г. и Я. Н. притежават по наследствено правоприемство по 1/3 ид.ч. от процесния имот; другата 1/3 ид.ч е станала общо съпружеско имущество на А. и С. Н. по силата на договор от 28.08.1997 г. Делбата е допусната между тях при посочените квоти. Съдът, също така е приел за неоснователно възражението на Н. за придобиване в изключителна собственост на ? ид.ч. от имота по давност. Съображенията за това са, че срокът на упражнявана от фактическа власт е недостатъчен според чл. 79, ал. 1 ЗС – самите те се позовават на владение от 28.08.1997 г., а исковата молба е подадена на 28.09.2005 г. е, освен това, те са започнали да живеят в имота едва от 2003 г.
Поставеният от касаторите въпрос за участието на всички съсобственици в производството по чл. 34 ЗС и за валидността на делбата при неучастие на съсобственик, са съществени за спора, но разрешението, дадено от въззивния съд е съобразено със закона. То не противоречи и на постановеното от Върховния съд в Р-1173-1986-ІІ ГО, Р-1471-73-І ГО, Р-3586-82-І ГО, Р-2262-83-І ГО или на разясненията в ПП 7-73 ВС РБ, с които се обосновава допускане на касационното обжалване на осн. чл. 280, т. 1 ГПК /нов/.
В цитираните и приложени от касатора съдебни актове е прието, а и съдебната практика е единна и непротиворечива, че делбата, извършена без съсобственик е нищожна, не и самото съдебно решение. Именно поради това, в горните съдебни актове е посочено, че влязло в сила решение по чл. 34 ЗС, постановено без да са били конституирани всички съсобственици, не е пречка да се предяви нов иск за делба, като не е нужно прогласяване неговата нищожност по чл. 209 ГПК /отм./ с иск или по възражение, нито отмяна по чл. 231 ГПК /отм./ или преглед по реда на надзора по чл. 225 ГПК /отм./.
Във връзка с разпореденото в чл. 75, ал. 2 ЗН всички съсобственици са задължителни необходими другари в делбения процес, което е условие за неговата допустимост. Това значи, че съдът предприема процесуални действия с цел конституиране на всички съсобственици. С оглед функциите на въззивния съд като втора поред инстанция по същество, както е разяснено и в ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК ВКС, когато констатира неучастие на задължителен необходим другар, той следва да го конституира и да повтори всички съдопроизводствените действия с негово участие.
Въззивната инстанция, съгласно чл. 209, ал. 1 ГПК в този случай на недопустимо съдебно решение, постановено от първата инстанция, не може да го обезсилва и да връща делото за ново разглеждане.
В обжалваното решение въззивният съд е действал според разпореденото в закона, който е ясен, не предизвиква различни тълкувания в практиката, като не се налага и промяната й с оглед развитието на правото.
Вторият въпрос, поставен от касатора е процесуално-правен и той е за задължението на съда да обсъди всички гласни доказателства и да изложи мотиви защо дава вяра на едни свидетели и не дава вяра на други.
Той е значим, но не е съществен за спора, тъй като в случая, относно възражението за придобивна давност, сами касаторите сочат като начален момент на своето владение 28.08.1997 г., което с оглед датата на подаване на исковата молба – 28.09.2005 г., изключва приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС. Ето защо, без значение за крайния извод на съда е дали действително Н. са започнали да упражняват фактическа власт от посочената от тях дата или от 2003 г., както е приел съда.
В заключение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от С. И. Н. и Я. Н. Н. , приподписана от адв. Н от Адвокатска колегия – Варна против решение № 372/03.10.2008 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1166/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: