О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
София,01.02. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1588 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба , подадена от Г. К. И. чрез адв. А срещу въззивно решение № 902/21.05.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 521/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна „М” АД, П. е отговорило, че въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните от касатора съдебни актове на ВКС и състави на съдилища от страната, а напротив, съответно е на трайно установена съдебна практика и е приложило също съдебни актове в подкрепа на доводите си. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Моли за присъждане съдебно-деловодни разноски за инстанцията, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Представена е касационна жалба и заявление от 21.07.2009 г., което се излагат доводи относно твърденията за неправилност на въззивното решение, като се мотивират оплакванията за нарушение на материалния закон – 329 КТ и необоснованост.
Следва приложение на 5 съдебни акта, постановени от други съдилища.
С последващо заявление от 06.08.2009 г. касаторът е представил копия от „приложените” с жалбата решения.
Въззивният съд е оставил без движение касационната жалба за пореден път с указание касаторът да изясни основанията си за допускане на касационно обжалване, като посочи ясно въпросите, по които се е произнесъл съда и които съответно са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или на други съдилища в страната, евентуално са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С поредно заявление – от 24.08.2009 г. касаторът е отговорил, че „решението е в противоречие с разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и, че решението на Пловдивския окръжен съд е постановено в нарушенията и неспазване на материалното и процесуалното право, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в противоречие с решенията на съдилищата в страната и в подкрепа на твърденията” адв. А копия от решения на ВКС и на други съдилища”.
Следва разбор на доказателствата и оплаквания за неправилност.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и процедура.
Условията по чл. 280, ал. 1 ГПК са за допустимостта на касационното обжалване и няма как въззивното решение да е постановено „в противоречие” с тях. Тези условия предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общата е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност – поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване, както и изискването то да се обуславя от разрешаването на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен, което значи, че не е необходимо същият въпрос да има и принципно значение за правоприлагането.
Процедурата на касационното обжалване включва едно предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
Той трябва да бъде ясно и точно посочен от касатора, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение.
В случая, от изложението /заявление/ въпросите, които могат да се извлекат са: работодателят длъжен ли е да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато освен съкращаваната длъжност са налице други длъжности със сходни функции, които се запазват по щат; чия е тежестта на докаже законосъобразността на издадената заповед за уволнение и кой трябва ад представи протокол за извършен подбор.
Представените съдебни актове не сочат на противоречиво разрешаване на поставените проблем от въззивния съд в обжалваното решение. Той е приел, че длъжността, заемана от Г. И. е била единствена и след съкращаването на щата не е запазена, нито има друга длъжност със същите трудови функции. Несъгласието с тези заключения на съда само по себе си не е достатъчно, за да обуслови допускане на касационното обжалване с оглед поставените от касатора въпроси. Тежестта на доказване също е правилно разпределена, като работодателят е този, които следва да докаже законосъобразността на уволнението. Наличието на протокол за подбор, съответно неговото законосъобразно извършване в случая е без значение, щом като работодателят не е бил длъжен да извършва такъв и фактически не го е сторил.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Насрещната страна има право да получи сторените в инстанцията разноски, които съдът следва да присъди с настоящия акт по силата на чл. 81 ГПК от 2007 г. В случая това е юрисконсултско възнаграждение и то е в размер на 150 лв.
Г. И. е подал и частна жалба против определение № 1927/07.07.2009 г., постановено по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, с което И. е осъден да заплати на работодателя 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по въззивното дело.
Оплакването, че размерът им трябвало да бъде определен според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения според разпоредбите до изменението й от 09.01.2009 г. е неоснователно. Обстоятелството, че пред въззивния съд производството е било по отменения ГПК от 1952 г. няма отношение към поставения проблем. Сам жалбоподателят сочи, че размера на юрисконсултското възнаграждение се определя в друг нормативен акт. Нормата е материалноправна и се прилага в редакцията й към момента, към който съдът трябва да определи размера на дължимото за инстанцията възнаграждение, а това е при постановяване на съдебното решение. В случая, това е станало на 21.05.2009 г., поради което и съдът точно е приложил закона, като е определил юрисконсултското възнаграждение по делото, дължимо на работодателя, в чиято полза е постановено решението, на 150 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 902/21.05.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 521/2009 г.
ОСЪЖДА Г. К. И. да заплати на „М” АД, П. сумата в размер на 150 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1927/07.07.2009 г., постановено по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 521/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: