О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№223
София, 22.02.2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1696 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени против решение № 86/02.04.2009 г., постановено от Апелативен съд Пловдив по гр.д. № 1234/2008 г..
С него са отхвърлени исковете на Д. Г. И. по чл. 22, ал. 3 СК /отм./, както и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – за нищожност на договори за покупко-продажба поради липса на предмет, както и поради липса на форма /нищожност на нотариалното удостоверение/.
Всички претенции са предявени против насрещните страни по сделките: продавача И. Г. И. в качеството му на едноличен търговец „И” /в несъстоятелност/ и купувача „П”, ЕООД, София.
Касационни жалби са подали ищцата Д ответника И. Последният няма правен интерес да атакува въззивното решение, което е в негова полза. В случая е без значение житейския интерес на страната. Той е ответник и всички искове против него са отхвърлени. Ето защо, неговата касационна жалба подлежи на връщане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено.
Жалбата на Д. И. е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна „П”, ЕООД, София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационните оплаквания по чл. 281 ГПК са изложени заедно с основанията за допускане на обжалването, като страната прави смешение между тях. Липсва и ясно формулиране на въпросите, но те могат да се извлекат от съдържанието на документа, приложен към молба вх. № 3253/27.05.2009 г.
Въпросът дали съдът е длъжен да се произнесе по наведените в хода на процеса от ищеца възражения за нищожност, включително и служебно, ако установи такава, не е от значение за постановения резултат, а и не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените съдебни решения.
В случая, ищецът, сега касатор е предявил искове за нищожност на сделки, поради което и съдът е обвързан от посочения от него предмет – правопораждащи юридически факти петитум и страни. Незаявените основания /фактическите твърдения, от които се извличат доводите за порок на сделката/ не могат да бъдат въведен по пътя на възражението, нито съдът служебно да променя предмета на иска. Възражения на ищеца за нищожност на договор са допустими като форма на неговата материалноправна защита – правоизключващо възражение. Съдът е длъжен и сам да прецени валидността на сделка, дори и без възражения на страните, само когато основателността на иска е в зависимост от нейната действителност.
По същите съображения, без отношение към постановеното решение е и въпроса дали при противоречие с правен принцип, макар и не изрично формулиран, е налице противоречие със закона. Такова основание не е въведено като основание на иска по предвидения от ГПК ред /с искова молба или чл. 116 ГПК, отм./. Под основание на иска се имат предвид твърденията на страната за фактите и обстоятелствата, от които извлича защитаваното субективно материално право; „ противоречие със закона” е правна квалификация, а не основание по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. „г” ГПК, отм.
Въпросът дали липсата на графична идентификация на имотите към момента на продажбата им, поради липса на парцеларен план, както и на удостоверение по пар. 16, ал. 1, изр. последно ПР ЗУТ сочи на нищожност на сделката поради липса на предмет, е от значение за постановения резултат, но въззивният съд не го е разрешил в противоречие с решения на съдилища по аналогични случаи, нито разглеждането му е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. В случая съдът е установил, че вещта е достатъчно индивидуализирана и също така може да бъде обект на разпореждан. За целта е изследвал описанието на имота по сделката, с която Е. „И” е придобил собствеността, идентичното му описание по атакувания по делото договор, с който едноличният търговец /в несъстоятелност/ чрез синдика е продал същия имот на „П” ЕООД, София и заключението на съдебно-техническата експертиза,
В изложението, а и в касационната жалба касаторът се позовава на ТР № 2* като поддържа, че въззивното решение му противоречи, но нито е формулиран, нито може да се изведе въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с указанията по тълкувателния акт, за да стигне въззивния съд до извода, че закупеният от едноличния търговец обект – телеугоителен комплекс, не е съпружеска имуществена общност. Следва да се посочи, че при обсъждане на доказателствата и формиране на фактически и правни изводи Пловдивският апелативен съд стриктно се е ръководил от разясненията, дадени в ТР 2-2001-ОСГК ВКС.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поискано от Д. Г. И..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на И. Г. И. в качеството му на едноличен търговец „И” /в несъстоятелност/, седалище гр. Х. против решение № 86/02.04.2009 г., постановено от Апелативен съд Пловдив по гр.д. № 1234/2008 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр.д. № 1696/2009 г. в тази част.
Определението в тази част може да се обжалва от И. Г. И. в качеството му на едноличен търговец „И” /в несъстоятелност/ в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 86/02.04.2009 г., постановено от Апелативен съд Пловдив по гр.д. № 1234/2008 г. поискано от Д. Г. И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 288 ГПК е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: