О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1301
София,24.09. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 951 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. университет – В. , представляван от ректора О. Ф. , чрез юрисконсулт В. против решение № 354/24.03.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 288/2009 г.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и условията по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Подадена е още и частна жалба от Техническия университет срещу разпореждане на въззивния съд № 3316/06.04.2009 г. по чл. 405, ал. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на П. Д. за присъденото й с невлязлото в сила въззивно решение обезщетение и лихвата върху него.
Тя подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2,, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
П. Д. не е изразила становище по нея по реда на чл. 276 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на които се позовава касатора..
С въззивното решение е потвърдено това на първата инстанция,с което са уважени исковете на П. Д. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът е установил, че тя е заемала длъжността „И” в служба „С” на ТУ- В. по безсрочен трудов договор. Академичният съвет взел решение да закрие щатната бройка към посочената служба и да открие такава към „С” – структура без самостоятелен правен статут към университета.
Ректорът на ТУ – В. издал заповед № ЛС 658/24.07.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Обективната невъзможност за изпълнение на работата е обоснована с решението на академичния съвет за описаната по-горе промяна в щата.
Съдът е направил извод за незаконност на уволнението, тъй като причината, поради която е то извършено, не попада в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Повдигнатият в изложението въпрос дали е възможна еднострана промяна от работодателя в мястото на работа, определено в трудовия договор със служителя, е без значение за спора и извън съображенията на въззивния съд.
Другият въпрос за тълкуването на понятието „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“ безспорно има отношение към постановения резултат в атакувания съдебен акт. Разрешението на въззивния съд, обаче, не противоречи на Р-946-2002-ІІІ ГО ВКС, на което се позовава касатора. То е в съответствие и с трайната практика практика на ВКС, в която многократно е посочвано, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя и може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по причина, която е извън специално уредените. Причините породили тази нова обстановка следва да произтичат от фактори, независещи от волята на страните. Следователно, ако П. Д. е отказала да приеме да изпълнява същата длъжност, но на друго място, както твърди работодателят, то тогава невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото правоотношение няма да е следствие на обективни обстоятелства. Промяната в щата също не е такова обективно обстоятелство и, ако уволнението е породено от това, то извършването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ сочи на несъответствие между посоченото в заповедта основание и действителното положение.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
По частната жалба.
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК осъдителното решение на въззивната инстанция, макар и не влязло в сила, подлежи на изпълнение.
Това предварително изпълнение, обаче е ограничено в хипотезите на чл. 243, ал. 2 ГПК
В случая се иска издаване на изпълнителен лист за присъдени суми срещу субект на издръжка от републиканския бюджет, поради което молбата е следвало да бъде оставена без уважение. Като се е произнесъл в обратния смисъл, по-долустоящата съдебна инстанция е нарушила закона.
Към настоящия момент, с оглед резултата в процедурата по чл. 288 ГПК, издаването на изпълнителния лист се явява съобразено като краен резултат с чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК. Нормите на чл. 519 и 520 ГПК, на които се основава жалбоподателят имат отношение към самото изпълнение, а не към производството по издаване на изпълнителен лист. В заключение, разпореждането следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 354/24.03.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 288/2009 г. по касационна жалба, подадена от Т. университет – В. , представляван от ректора О. Ф.
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 3316/06.04.2009 г. на Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 288/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: