О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1503
София,03.11. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1180 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Т. И. чрез адв. Н против решение от 20.03.2009 г. на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 374/2009 г.
Д. Б. К. и Т. Г. Т. са необходими другари на касатора. Не са се присъединили към неговата жалба, нито сами са обжалвали въззивното решение.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и условията по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски за инстанцията.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на които се позовава касатора..
С въззивното решение, като е потвърдено това на първата инстанция, са обявени за недействителни спрямо И. Н. сделките от 2005 г., с които Г. И. и Д. К. са прехвърлили на Т. Т. свои недвижими имоти.
Съдът е установил, че ищцата е съпруга и наследник на Н. Н. Н. , който е починал в резултат на пътно-транспортно произшествие на 31.08.2005 г. по вина на ответника Г. Последният, ведно със съпругата си Д. К. са прехвърлил последователно на 27.09.2005 г. и 04.10.2005 г. два имота на сина си Т. Т.
Деликвентът Г. И. е осъден да заплати на И. Н. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й по нохд № 171/2005 г. на Монтанския окръжен съд..
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е направил смешение между основания за допускане на касационно обжалване и основанията по чл. 281 ГПК за касиране на въззивно решение. Единственият въпрос, който може да се извлече, като значим за постановения от въззивния съд резултат, е този дали чл. 135 ЗЗД съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо.
Разрешението, дадено в обжалваното решение не противоречи на приетото в съдебните решения, посочени от самия касатор – Р-663-1969-І ГО и Р-1562-82-І ГО, а то е, че за уважаване на отменителния иск не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер с влязло в сила решение при извършване на увреждащата кредитора разпоредителна сделка. Това разбиране е също така трайно и последователно застъпвано в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. По конкретния казус вземането за обезщета е възникнало от момента на деликта, а прехвърлителните сделки са извършени малко след това и са намалили имуществото на длъжника – деликвент.
Приложеното от касатора Р-2-1964-ОСГК ВС няма отношение нито към повдигнатия в изложението материалноправен въпрос, нито към предмета на конкретния спор. В него е разгледан проблема дали кредитор с непарично вземане се ползва от правата по чл. 135 ЗЗД, а по обжалваното решение ищецът е кредитор по парично вземане. Независимо от това, възприетото разрешение на проблема в решението от 31.01.1964 г. на ОСГК ВС е изрично отменено с ПП-5-65 ВС РБ.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 20.03.2009 г. на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 374/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: